Припомняме ви една полезна статия на Алексей Бъчев, отговор на писмо на читател за живота и късмета (бел. ред.)

Здравейте!

Пиша ви, защото, казано накратко, просто нищо не ми върви в живота, с каквото и да се захвана. Не мога да си намеря мястото и призванието. Всички, които се пишеха за мои приятели, ме изоставиха, понеже съм била безработна и бедна. В личен план излизах с мъж, който ми би шута. Преди това, обаче, се постара да ме нарани дотолкова, че да загубя вяра в хората като цяло. За това спомогнаха и малкото познати, които имах, разбира се.

Сега нямам никакви приятели. Каквото и накъдето и да подхвана, все нищо не излиза. Опитвах с писма до Вселената, с чекове, с връзване на чорапи, с какво ли не и повярвайте ми, ако има успех, то той е само миг, който води след себе си пак тъга. Или както се казва, докато се усмихнеш и се озъбваш. Не мога да се зарадвам на нищо, защото се оказва, че радостта ми е била напразна. Бих искала скапаната ми съдба най-после да се обърне малко към мен и ако има Господ, то той да се сети, че съществувам. Искам събитията в живота ми да не са само лоши и да не ми носят огорчение.

Съжалявам, че не мога да опиша точно проблемите си, но аз съм по-объркана и от несвързаните изречения, които написах. Ще се радвам, ако Алексей ми отдели малко внимание и ми каже какво да направя. Искам да ми върви, да имам късмет, работа, приятели, мъж, който да ме обича... Искам да бъда себе си и да ме харесват каквато съм.

Благодаря

Здравейте,

Мисля, че трябва да започнете от първата част на последното изречение, което сте написали, т.е. "искам да бъда себе си". От всичко прочетено в писмото ви, оставам с впечатление, че твърде много търсите опори за живота си в неща извън вас. Добре е, обаче, да се опитате първо да изградите такива опори отвътре. Позволете си да бъдете себе си, каквото и да означава това в този момент, без да търсите непрекъснато външно валидиране. Това е добра отправна точка, от която да тръгнете, за да промените впоследствие и житейските си обстоятелства.
Това, върху което трябва да поработите в момента, не са външните условия на живота ви (мъж, работа, пари и т.н.), а промяна на тази хронифицирана нагласа на жертва на обстоятелствата и карък.

Каквито и писма да пишете до Вселената, каквито и чорапи да връзвате, докато го правите с отношение да обърнете "скапана си съдба", вместо скапаната си лична нагласа, няма да имате успех.

Скоро Ивето (Ивинела Самуилова – бел.ред.) ми разказа следния случай. Качила се тя един ден в такси и изведнъж, след като нещо се чуло по радиостанцията от диспечерната, шофьорът започнал да се вайка какъв карък е, как все на него се случват "тези неща" и т.н., и т.н. Тя попитала какво е станало и той й се оплакал, че от три часа висял без работа на стоянката на такситата и тъкмо взел нея, пристигнала заявка за много дълъг курс, от който щял да изкара съответно повече пари. И започнал да ѝ обяснява, че това му се случвало редовно, че той е най-големият Марко Тотев на света и че дори Господ да му набута късмета отзад, той пак "щял да го изпърди", както се изразил.

Тогава Ивето му предложила да се преименува.

- Как? – попитал шофьорът.

- Ами например, вместо да си казваш, че си Марко Тотев, си казвай, че си Розов Лозобунгер с голям късмет – му отговорила тя.

Разбира се, шофьорът ѝ хвърлил един от онези, леко стреснати погледи, та трябвало да му обяснява, че се занимава с психология и че това е една съвсем нормална психологическа практика. Когато го попитала знае ли какво е Розов Лозобунгер, човекът, разбира се, отговорил, че не знае, а тя му обяснила това, което аз се опитвам да обясня на вас: само когато успеем да изчистим нагласата си от негативните етикети, с които сме я натоварили, можем на нейно място да създадем друга нагласа, която да започне да случва и съвсем различни неща в живота ни отвън.

Ето няколко предложения как да постигнете това:

Разбира се, може да ползвате преименуването от горния пример. Измислете си име, което не означава нищо за вас и го натоварете със съдържанието, което искате да има. Така вече вие няма да сте "тази със скапаната съдба", а нещо съвсем различно, например "лилав скоролезел на вълшебен круиз".

Друг добър вариант, специално за вихрова ситуация, като вашата, когато едно през друго са се натрупали негативни обстоятелства, е да запишете всички тези негативни неща в живота ви, до изчерпване и щом усетите, че няма какво повече да добавите, написвате на нов ред изречението: "но незнайно защо и как..." и обръщате разказа, като започвате да описвате картината на живота, която искате.

Трета възможност, която много добре действа при хора, които хубавичко са зациклили в негативния си сценарий, е просто за известно време да започнете да обръщате предметите около себе си на 180 градуса. Например, сядате на масата, виждате химикал, книга, телефон, чаша... и просто ги завъртате на обратно.

В курса с нови техники, който провеждаме в различни градове в страната, са подбрани именно такива начини за промяна на неработещата "карта", която сме си създали за реалността и как да я напълним с ново съдържание. Може да си припомните принципите за картата и територията от книгата "Животът може да е чудо"  – това ще ви помогне да осмислите по-добре как функционира нагласата и защо е важна промяната ѝ.

Надявам се идеите да ви допаднат и да ви бъдат от полза.

Поздрави, Алексей

Добави ни в предпочитани източници в Google