Никога не съм гледала сериозно на изневярата. Когато обичам, безрезервно е. Когато съм си тръгвала от някого, било е осъзнато и окончателно.

Да ревнуваш, означава да се се съмняваш в себе си.

Всеки има чест и достойнство. Трябва да ги отглеждаме и да ги пазим. Изневярата ги подлага на изпитание – животът е пълен с изкушения. Въпросът не е в това да простиш или да забравиш, а да съумееш да останеш личност извън пределите на собственото си честолюбие.

Има много видове изневяра. И тя като любовта има хиляди лица и нюанси. Като по-млада вярвах в единствената и неповторима любов. Сега знам, че с времето тя се променя, но никога не се повтаря. Как се справяме с изпитанията на собствените си чувства, зависи само от нас.

Без доверие между двама души не може да има нищо друго, освен съмнения. Съмненията ни изяждат отвътре, те са благодатна почва за безразличието и омразата. Никога не съм могла да мразя, въпреки въпросителните, за които не съм намирала отговор.

За мен изневярата се състои в злоупотреба с женското ми намерение да обичам, в предателство към женската ми същност да бъда полезна – да съм на разположение в добри и в лоши моменти. Няма нищо по-важно за Edna жена от това да раздава най-съкровеното в себе си – любовта. Любов не само към определен мъж, но и към рожбата си, към внуците си, към света, който споделяме с останалите хора.

Липсата на доверие обрича на смърт дори приятелството. То никога не може да бъде еднопосочно. Но пък и няма по-голямо отмъщение от това да останеш верен докрай, въпреки обстоятелствата.

Живеем между изневярата и невярността. По-често сме склонни да приемаме прегрешенията на тялото, отколкото тези на душата. Най-трудно допускаме да бъдем пренебрегнати чрез нейния порив, насочен от наш близък към чужд човек.

Това, което със сигурност знам, е че никой не може да бъде заставен да обича насила. Няма писани правила как да задържаме любовта при себе си, а неписаните служат за сюжети на драматични филми.

Не можеш да си толерантна дотолкова, че да изпратиш любимия на среща с друга, като го предупредиш да не се влюбва в нея. Достойнството е единственото, което ни прави силни, никога не съм преставала да го вярвам.

Дали лекува времето, или в нас е заложена способността да забравяме детайлите на лошите моменти, нямам представа. За мен е важно да живея без предразсъдъци и да се пазя от глупави съмнения.

Съмненията убиват любовта в зародиш, а има още толкова много неща, които тепърва ще обикнем!

Пишете на Катето Евро на edna@netinfo.bg.