Истина и хубаво

Калин Терзийски
Снимка: Личен архив

Калин Терзийски

Тия дни си писах с Edna дама. Вие ще си кажете: “Само си пишеш с разни дами и ни занимаваш после с това. Мързеливецо! Защо не се хванеш и не свършиш примерно една работа или не отидеш на една война?! Ами само седиш пред тоя компютър, малък като детска кутия за вълшебства, и си пишеш с разни дами!”

“Мъжете колят крави и кантоват огромни плоскости от дървени частици с фурнир! Мъжете коват закони и забиват втулки в задниците на колите! А ти си пишеш разни любезно-повърхностни нещица с дамите! Лигльо ли си ти или що?”

“Мъжете режат месо с триони и банцизи, късат със зъби ламарина, поправят Титаници и развалят Айфелови кули, ремонтират си шкодите и пърдят по кръчмите! А ти си пишеш с дами в невидимия свят на електроните! Ти си женчо! Защо не заколиш нещо, та да ядем?! Не, не си мъж ти…”

Електрон на гръцки означава кехлибар, апропо. Аз съм женчо и затова знам доста неща. Жените в България четат повече от мъжете.

Да, така е!

Отгледан съм от баба. Не ям месо и се занимавам с писане. Бил съм войник две години и може би именно заради това, се отнасям с дълбоко презрение към старата идея за мъжкарството. Надмощието на мъжете. За агресивния, груб и безчувствен, горделив и лаком мъж.

Смятам, че един хомосексуалист-балетист, който се изправя срещу предразсъдъците на цялото общество, като се разкрива, е много по-смел и мъжествен от сто превъзбудени военолюбиви мъжкари-патриоти. Защото те не се възправят срещу нищо. Срещу никоя лавина от упреци и заплахи. Срещу нищо установено. Те страхливо я карат в коловоза на мазната, удобна традиция. А традицията е утъпкана пътека. Тя е скривалище за слабаците. Помислете, моля, върху това.

И извинете за отклонението. Но то не е отклонение. Всяка пътека на мисълта е права пътека и не е отклонение.

И така. Говорих си в електронното пространство с Edna дама. И тя изразяваше одобрение от написани от мен неща. И казваше: “Бих прочела още някои ваши неща. Други, освен тия, които съм чела.”

- Моля - казваше тя – изпратете ми нещо ваше. Нещо хубаво. Изпратете ми, моля – казваше тя – вашия разказ “Има ли кой да ви обича”. Него искам, защото не съм го чела. Сигурно е много хубав – с това заглавие. Или някой друг, хубав разказ. Искам да е хубаво!

И аз се зарадвах на нейното желание. Писателят с неговите разкази се чувства пред всеки читател като китайски татко, който води сина си при велик учител по кунг-фу. И учителят гледа момчето изпитателно. И накрая отсича: “Взимам го, ще го обучавам.” Или отсича: “Не го взимам, няма да  го обучавам този малкия!”

Преди да е отсякъл учителят, таткото тръпне. Така се чувства и писателят пред всеки един читател. Разказът е синът.

И аз веднага ѝ изпратих не един, а три разказа.

В единия се разказваше за една моя разходка из дебрите на Женския пазар. С циганите и малолетните проститутки, със стареца, поразен от множество инсулти, продаващ клечки за уши и за дебелия мъж, купуващ си три килограма свински гърди – жълти и тлъсти като самите негови.

Във втория разказ се разказваше за едно случайно и малко наводнение и за един отчаян мъж, който върви сред него и спасява една баба, която случайно е попаднала в грамадна и подобна на тресавище локва. И защото е отчаян, мъжът въобще не позволява на бабата да изпада в плачливия патос на спасения човек. Спасява я и си отминава замислено - в отчаянието си.

А в третия разказ разказвах за един доцент-алкохолик, който попада в етернитовите тръби на градската канализация и лази на колене, а докато лази, обмисля и осъзнава целия си живот.

И трите разказа бяха по съвсем действителни преживявания. Случаи.

Дамата, на която ги пратих, ми написа почти веднага писмо. След два часа, да речем. Тя написа така: “Това ли ви е разбирането за хубаво! Ето затова като кажат в Европа нещо за България, си представят цигани и мизерия! Защото такива като вас ни представят така!

С тия думи аз прекратявам общуването си с вас!”

Така ми написа тази дама.

И аз много се натъжих.

Написах ѝ: “Това са три от най-хубавите ми разкази. Но аз винаги съм мислел, че “Истина” и “Хубаво” са едно и също нещо. Поне в литературата. А явно за вас не е така!”

И после, след ден размишление, все пак ѝ пратих и една фантасмагорична приказка. Но не престанах да вярвам в това, че “Истина” и “Хубаво” в литературата са едно.

Моля, нека помислим върху това!

Пишете на Калин Терзийски на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти