Спомням си, че бях много малка, не помня колко точно, но след като съм си играла на пода с мозайка, докато сме били някъде на гости с мама и татко, явно се е случило някъде по време на първите 7. Помня го обаче сякаш беше вчера. Домакинята влезе в стаята с табла, върху която носеше онова, с което ще ни гощава, размина се със съпруга си, усмихнаха се един на друг и в движение се целунаха. След което всеки продължи да прави онова, към което се беше устремил. "Ето това е хубаво семейство. И аз искам такова" - помислих си.

Скоро след това бяхме на сватба. Младоженецът беше толкова красив и очарователен, че аз в правомощията си на шаферка, не го оставях да мръдне без мен и дори бях леко огорчена, че целуна булката си, а не мен. По време на цялата сватба бях убедена, че искам и аз да се омъжа за него. Най-откровено ревнувах от красивата му жена. И току се примъквах да седя в коленете му в правото си на малка принцеса, към която отношението му е изцяло невинно. Наум се заканвах, че ще порасна аз и ще види той.

Седмица по-късно отидохме на гости на това младо семейство. Моят любим младоженец се беше разплул на дивана пред телевизора, гледаше отегчено и пушеше, скара се на жена си и я изкомандва да "донесе на хората нещо да ги почерпи". Тя се завлече към кухнята с бримка на чорапогащника и видимо отегчение и досада. Докато бяхме там, на няколко пъти се сджавкваха за всякакви дреболии. "Ето това не е хубаво семейство. Не искам да имам такова" – помислих си и това вече не беше моят принц. За нищо на света няма да се омъжа за него. Чак се обидих на себе си, че така съм се заблудила на сватбата.

След много години, веднъж си говорихме с майка ми за разни неща, свързани с взаимоотношенията в семейството и когато ѝ разказах, че тези детски спомени са ми се врязали толкова силно, че са повлияли на моите избори, тя ми каза – "Е, да обаче в първото семейство, мъжът постоянно изневеряваше, винаги сме се чудели защо тя търпи тази работа", а второто – "Те са си хубаво семейство, никога не са си изневерявали, тогава просто са били уморени хората".

Аз обаче продължих да си държа на моето – в първата случка видях хора, които са от години заедно и се обичат, във втората – хора, които са съвсем отскоро заедно, а вече не смятат за нужно да изразяват любовта си с дребни жестове на внимание. С годините опознах много мъже, които изневеряват. Някои от тях са ми изключително близки приятели и благодарение на това научих, че някои мъже имат такава чиста и искрена потребност да изразяват обичта си, че я пръскат и встрани от основната си връзка, без това да променя и да се отразява негативно на любовта към жената, с която споделят общ дом.

Не всички го могат. То си зависи от дизайна на сърцето, както пее Стинг в "Shape of my heart". И жените им не "търпят" изневерите, а просто ги игнорират, защото те реално не нарушават и не влияят на статуквото на мира, хармонията и любовта в семейството им. Единствените объркани в тази ситуация са временните любовници, защото до една могат да се закълнат, че са се усетили обичани, когато са били с него и това е било истинско усещане, а не илюзия.

Да, истинско си е било. Просто не са разбрали, че са попаднали на мъж, който не се притеснява от вродения си талант да обича, но има отговорност и изключително топло и съкровено чувство към жената, с която споделя ежедневието си. Но както и да е. Тези тънки разлики с кого си имаш работа трябва да се правят, за да се избягват максимално личните драми от загубите в превода.

И опитът ме е научил, че ако искаш да се чувстваш приятно във връзката си, е по-важно да се фокусираш върху нещата, заради които харесваш взаимоотношенията и да игнорираш онези, които ти създават дискомфорт. Така че вместо да се губи излишно време и енергия в мисловните упражнения "какъв трябва да е той" и "каква трябва да съм аз", по-добре е човек да насочи вниманието си към това, което така или иначе вече "Е".

Да се запиташ кои са нещата, от които ти става драго, когато се чувстваш заедно с някого. И след това да не се притесняваш да ги изразяваш сам. Така се свързваш с някого на база на онова, което и на двамата ви харесва, а не на база онова, което ви травмира. И двете неща обвързват, ако обвързването ви е важно, но по много различен начин. Бих могла да кажа по-скоро, че първото ви "свързва" с любовта, второто – "обвързва" с драмата.

Най-сладкото нещо в едни взаимоотношения за мен ще си остане тази разменена в движение целувка, докато вършите други неща, но погледите ви се срещат, съществото ви се усмихва и слага този любовен печат на устните като магическа подправка на всичко, което сте и сами по себе си. Тази целувка за мен означава: "Обичам да съм с теб, докато съм свободен (свободна) да бъда всичко друго, да съм това, което съм".

В списъка си с нещата, заради които обожавам връзките - имам и други най-сладки неща. Ще преценя кои да ви разкажа и кои не. Но важното е да се помни, че какъв ще бъде характерът на една връзка зависи от това върху какво е поставен фокусът и каква резолюция ще му дадеш, казано на езика за съвременната дигитална техника, който май е по-лесно разбираем от клишетата, с които напоследък ни зарива съвременната приложна психология и хилядите техники за "селфимпруувмънт".