Първите месеци от календарната година в киното рядко носят със себе си новини за касови хитове или рекорди по киносалоните. Но именно този период е известен като сезонът на наградите, месеците, в които различни асоциации, академии и други филмови институции отличават със статуетки най-добрите изпълнители пред и зад камерата от предходната година. Тази година спокойно можем да наречем този период „сезонът на Пенелопе“.
Според филмовата онлайн база данни IMDb, Пенелопе Крус Санчес е известна извън родната си страна като „испанската магьосница“. Въпреки професионалните ми занимания в света на киното от вече 10 години, никога не съм чувал това прозвище, но не мога да отрека валидността му. То звучи особено актуално и вярно в настоящия момент.
През 2022-ра, само няколко месеца преди 48-мия си рожден ден, Пенелопе Крус бележи номинация след номинация за главна женска роля за изпълнението си в последния филм на Педро Алмодовар „Паралелни майки“, докато същевременно трилърът с нейно участие „355“ е сред най-интересните заглавия по кината в цял свят. Начинът, по който испанката балансира популярните си, комерсиално ориентирани проекти с независими продукции е достоен за възхищение.
Успехите на актрисата са повече от заслужени. В „Паралелни майки“ тя е ядрото на сюжета, проводника на повечето послания на Алмодовар. Крус изобразява безпогрешно емоционалната връзка на героинята си едновременно с противоречивото ѝ настояще и с травмиращото ѝ семейно минало с артистичен усет, на какъвто са способни малко актриси.
Но именно това се случва, когато двама творци пред и зад камерата работят редовно заедно – изграждат усет, чувствителност към посланията на другия, и спомагат те да се предадат на зрителя максимално ефективно. Пенелопе е известна като музата на Алмодовар, но е много повече от това – в нейно лице големият режисор има не по-малко талантлив от самия него сътрудник.
Вероятно най-впечатляващата част от изпълнението ѝ в „Паралелни майки“ е начинът, по който предава духовна сила и емоционална слабост, две привидно несъвместими черти, понякога дори и в една и съща сцена. Героинята ѝ Джанис се справя с всекидневните трудности със спокойна увереност и с възхитителна упоритост преследва желанието си да открие гроба на своя прадядо, убит в испанската гражданска война от 30-те години на миналия век.
Същевременно екстремната емоционална ситуация, в която се оказва покрай раждането на детето си и приятелството си с далеч по-младата самотна майка Ана, поставя на изпитание дори нейният морален компас. Крус в нито един момент не оставя съмнение, че героинята ѝ е зряла, разсъдлива и добронамерена жена – но и не скрива страховитите колебания, на които е подложена, и как те ѝ се отразяват.
Горните параграфи са написани от 29-годишен мъж – не мога дори да си представя колко лесно една жена би се идентифицирала с Джанис посредством нюансираното, овладяно изпълнение на Крус. Именно подобен тип проникновени, човешки превъплъщения заслужават критическо внимание и всяка номинация за испанската актриса в последните месеци е напълно заслужена.
В „355“, проект от съвсем различно естество и жанр, с коренно различни художествени цели и изразни средства, Пенелопе е не по-малко ефективна. Нейната героиня – омъжена психоложка с две деца и без никакви бойни умения – се оказва замесена в шпионски заговор с международни мащаби, след като загиващ агент я превръща в носител на изключително ценна тайна.
От този момент от сюжета нататък героинята на Крус се превръща едновременно в основен източник на хумор и в подставено лице на зрителя в действието – тя възприема екшъна, интригите и обратите около себе си също като всеки от нас, с широко отворени от изненада очи, моментни изблици на паника и неизменно добри намерения. В този смисъл, макар и най-малко способна измежду главните героини в този феминистки трилър, тя е моралният център на филма.
Говорим си за...
Екранните партньори на Крус в лентата са не по-малко талантливи от нея – актриси като Даян Крюгер и Лупита Нионг‘о, както и актори като Себастиан Стан и Едгар Рамирес. Това, с което испанката изпъква сред тях, са именно автентичните моменти на проявена човечност, независимо дали посредством смехотворна реакция към нещо случващо се или пък неподправена уплаха.
Крус вече е записала името си в историята, бидейки първата в историята носителка на най-престижните филмови награди на Съединените щати („Оскар“), Испания („Гоя“), Франция („Сезар“), Италия („Донатело“), Великобритания („БАФТА“) и Европа („Феликс“ / Европейска филмова награда). Но началото на 2022 година ни предоставя твърде неустоими възможности да се насладим на таланта ѝ отново – дали на кино, или пък у дома, възползвайте се от сезона на Пенелопе.
Прочетете още от Георги Петров:
- Любов и човечност в касовото кино днес – или защо не всички холивудски филми са „бози“
- Винаги ще има утре и за киното – или радостта да сме живи в края на 2021 година
- Празнота, грешки и красота в „Домът на Гучи“
- Една космическа ода за любовта: Анджелина Джоли и Салма Хайек са „Вечните“
- Най-противоречивият Агент 007 и неговото наследство
- Северното сияние сред новите звезди на Холивуд: Карън Гилън
- Проблемната последна авантюра на Скарлет Йохансон в „Черната вдовица“
