Винаги ще има утре и за киното – или радостта да сме живи в края на 2021 година

кино 2021
Снимка: Getty

Георги Петров

След като през 2020 година светът преживя началото на пандемия от вирус, срещу който нямахме никакво противодействие до самия ѝ край, очакванията към 2021-ва бяха огромни. Държавите очакваха икономическо възстановяване, хората очакваха завръщане към едно по-щастливо всекидневие, а медицинските лица се молеха нациите по света да се ваксинират срещу коронавируса, за да избегнем по-нататъшното му разпространение.

Нито едно от тези неща не се случи в пълна степен. Висока инфлация постави прът в колелата на световното икономическо възстановяване, а вирусът и нарастващият му брой варианти останаха всеприсъстващ фактор в ежедневието на хората по цялата планета. Посрещнахме втора поредна Коледа в контекст на несигурност и страх, особено за по-възрастните сред обичаните ни хора.

кино 2021
Снимка: iStock

И все пак 2021-ва ни донесе повече радост от 2020-та. На фона на икономика и здравеопазване, изкуствата може да изглеждат маловажни, но всеки здравомислещ човек знае, че не са, и причините за това са много. Финансовите анализатори може да гледат към 2022 година с неувереност и липса на яснота за това какво предстои, но поне почитателите на киното като моя милост имат причини за оптимизъм в края на поредната ни обиколка около Слънцето.

А със сигурност не беше лесно. Пандемията от 2020 година доведе до повдигане на въпроса дали изобщо филмовата индустрия ще остане жива във вида, в който я познаваме и много от нас я обичат. Кина затваряха врати и фалираха, гледането на филми се превърна в силно индивидуално, домашно преживяване повече от всякога, а аспектът на киното като социално мероприятие и средство за сближаване на хората бе на практика нулиран.

Настоящата година започна идентично, но киното се възстанови по забележително плавен и уверен начин. С успеха на ваксините срещу коронавируса и въвеждането на зелените сертификати в цивилизованата част от света, към която на теория се числи и България, киносалоните намериха начин да оперират и постъпленията им бавно, но сигурно, започнаха да нарастват.

кино 2021
Снимка: Getty

Но най-интересното е, че същото можем да кажем и за художествените качества на излизащите филми. Годината започна в условия на локдаун в голяма част от планетата, а американската Академия достигна това, което можем само да се надяваме, че бе връхната точка от своя нелеп снобизъм, с раздаването на награди „Оскар“ на филми, които никой не бе чувал и надали някой ще спомене повече в рамките на глобалния диалог за кино.

През второто тримесечие индустрията започна бавно да се пробужда. Припомнихме си какво е филмово забавление в огромен мащаб и в стила на Спилбърг с „Годзила срещу Конг“; „Круела“ изненада мнозина с дръзкия си стил и актьорски изпълнения; а Тейлър Шеридан продължи да представя социално ангажирано жанрово кино с „Те пожелаха смъртта ми“, в който Анджелина Джоли направи страхотна главна роля в широко разпространен филм за първи път от години насам.

Ема Стоун триумфира с мода и дързост в „Круела“

кино 2021
Снимка: Getty

Анджелина Джоли все още „го може“ в „Те пожелаха смъртта ми“

При все, че никое от тези заглавия не предизвика масова еуфория и не отприщи вдъхновение, всяко от тях напомни по свой начин защо обичаме ходенето на кино и защо това е част от ежедневието ни. Почти същото може да се каже и за лентите от третото тримесечие на 2021-ва: забавни летни хитове като „Круиз в джунглата“ и „Отрядът самоубийци“ и, разбира се, може би най-приятната изненада за цялата година, метафорично заредената комедия „Свободен играч“ с Райън Рейнолдс.

Така достигнахме и до последното тримесечие от годината. Някъде по средата стана ясно, че то ще е специално. В поредни седмици се насладихме на „Последният дуел“, находчиво и умело написан и режисиран; „Дюн“, грандиозен и завладяващ; и „Вечните“, оригинален и прокарващ своя следа в сякаш необятната споделена филмова вселена на Marvel Studios.

Една космическа ода за любовта: Анджелина Джоли и Салма Хайек са „Вечните“

Последвалият „Домът на Гучи“ бе по-скоро разочароващ, но безспорно интригуващ заради звездната колекция от таланти пред камерата на легендарния сър Ридли Скот; „Ловци на духове: Наследство“ пък ни инжектира с носталгия по времена далеч преди пандемията; а „Уестсайдска история“ едновременно порази сетивата ни и показа, че има какво да научим от миналото. Накратко, киното се завърна.

Празнота, грешки и красота в „Домът на Гучи“

Подчертавам „киното“, тъй като всички тези филми ни показаха къде и по какъв начин може да ни пренесе седмото изкуство във всичките си артистични нюанси, в размаха на въображението си, с оригинални сценарии, силна режисура и блестяща актьорска игра. Но киното като индустрия, зависима от цифри, удари своя пик след всички гореизброени премиери.

Именно тогава светът спря да се върти, за да гледа „Спайдър-мен: Няма път към дома“, многократно отлаган заради пандемичните обстоятелства и очакван от три поколения фенове на най-популярния супергерой на Marvel. Лентата даде на феновете всичко, което очакваха от нея, та дори и повече, разсмя, разплака и накара зрителите да настръхнат – и те се отблагодариха.

кино 2021
Снимка: Getty

Благодарността се прояви във вида на повече от половин милиард долара, записани от филма в постъпления от целия свят само за премиерния му уикенд.

Бокс офисът очевидно е ваксиниран и е жив, а апетитът на хората към разпознаваеми персонажи, които ни обединяват, които ни карат да се шегуваме, да аплодираме, да дискутираме и да спекулираме, също не е умрял – и Слава Богу.

Но дори това не маркира края на 2021 година в киносалоните. Точката постави Лана Уашовски с „Матрицата: Възкресения“ – оригинален, остроумен, жилещ в подтекстуалните си коментари и безкрайно емоционален в сюжетното си действие. Киану Рийвс и Кери-Ан Мос пък ни напомниха, че романсът все още може да бъде туптящото сърце на един филм, даже и от жанра на научната фантастика, повече от каквато и да е заплаха за света или друг тривиален глобален мотив.

кино 2021
Снимка: Getty

Така изпраща един филмов фен като мен 2021-ва – с радост от видяното и с възобновен оптимизъм към това, което предстои. Чувствата, които изпитвах в края на миналата година, когато кината бяха затворени, бъдещето беше неясно, а на всички ни липсваха близките хора, някои от тях – заминали си завинаги, бяха на обратния полюс от емоционалния спектър. Какво доказва това ли? Както е заглавието на един от филмите за киноиконата Джеймс Бонд – че „винаги ще има утре“ и че дори пандемиите си отиват.

Прочетете още от Георги Петров:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти