10 минути към себе си

жена кафе сутрин прозорец гледка
Снимка: iStock

Добромир Банев

Пандемията в голяма степен обърка стереотипите, с които сме свикнали да живеем. Много неща, които сме имали по подразбиране, сега до някаква степен изискват внимателна преценка. Да обмисляш следващия си ход е нещо нормално, защото като разумни същества ние винаги имаме право на избор. Потискащо е, когато желанието остава хладно като огледало, в което сякаш не можем да се огледаме.

Работата ни хвърля в изпълнение на задължения, които няма как да прескочим. Хващаме трамвая, разменяме си погледи с хора, които не познаваме, но по някакъв необясним начин чувстваме близки. Идентифицираме се с тях, правим сравнения, вадим си изводи, докато трамваят най-сетне не стигне точната спирка.

жена телефон улица
Снимка: iStock

Приятелствата никога не минават на заден план, но в суматохата на този прашен град ние често забравяме да им звъннем по телефона, или пък разговорите се проточват с часове, като рутинните фрази убиват важното, което сме искали да споделим. Скрили лица зад маските, изминаваме разстояния, забили погледи в неугледните тротоари, без да осъзнаваме, че небето остава синьо. Сетим ли се за това, поглеждаме нагоре за част от секундата и отново се връщаме в реалността. В такива моменти обувките сякаш са най-истинските ни приятели.

Любовта винаги се опитва да оцелява. Тя е онзи непрестанен копнеж по другия, когато повечето неща престават да имат значение. Но страхът от онова, което предстои, ни хвърля в прегръдката на съмнения и пораждат страхове. Не трябва и не бива да обичаме в състояние на дискомфорт, какъвто единствено ние сме способни да произведем, водени от общата идея, че сега нищо няма значение, че нищо няма смисъл.

В детския смях отекват звуците на неподправената радост. В очите на дете винаги намираме разбиране и спокойствие, без които тревогата няма да иска да освободи душите ни. Наблюдавайки децата и техните лудории, ние се подлагаме на терапия, каквато не би могъл да ни осигури и най-добрият терапевт.

семейство
Снимка: Istock

Животът е всичко, което се случва. Всеки от нас има нужда от своите 10 минути пожелана самота, в които да помисли. Далеч от колеги, случайни хора и приятели, не трябва да се страхуваме да погледнем в огледалото на стената. Променяме се, но да приемаш себе си такъв, какъвто си, е първата сигурна стъпка към увереност, каквато светът изисква – особено сега. Достатъчни са 10 минути дневно, за да послушаме вътрешния си монолог, да го чуем, да осъзнаем силата, която носи той за собственото ни приветливо съществуване.

А и тишината винаги е мъдър съветник.

жена кафе прозорец тъга сутрин изгрев залез
Снимка: iStock

Прочетете още от Добромир Банев:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти