„Удобна, но не смачкана“: Изповедта на Ана Пападопулу за мълчанието, истината и цената на морала
Светът се сбогува с легендата Валентино Гаравани
Илияна Йотова — първата жена президент на България
Фики е готов за Евровизия: „Ще покажа съвсем различна музика“
„Миг, в който времето спря“: Нети сподели срещата с биологичната си майка
Памела Андерсън с откровено признание за Томи Лий: „Иска ми се да имахме по-добри отношения“
Анита от "Игри на волята" чака бебе
Телевизионният кастинг за ролята на Христо Стоичков е най-гледаното предаване в неделната вечер
„Поезията е форма на любов, която не умира заедно с тялото.“ С тези думи актрисата Елен Колева се сбогува с писателя и поет Калин Терзийски, оставяйки послание, което звучи повече като молитва, отколкото като траурен статус.
В кратък, но изключително наситен с емоция текст тя говори за думите, срещите и за „Мактуб“ – онова предопределение, което събира хората, дори когато животът ги е разделил отдавна.
Отиде си писателят Калин Терзийски
„Благодаря ти за онази любов на думите, в която смъртта няма последната дума“, пише тя, поставяйки поезията като мост между живота и отвъдното.
История, белязана от буря и страст
Прощалните думи на Елен Колева неизбежно връщат към сложната и противоречива връзка, която двамата имаха преди години – връзка, която неведнъж попадаше в полезрението на медиите и общественото внимание.
Тяхната любов беше всичко друго, но не и тиха. Публична, болезнена, изпълнена с крайности – такава, каквато често са връзките между хора с дълбока чувствителност и творчески натюрел. В онзи период и двамата говореха открито за зависимостите, за трудностите, за разрушителните модели, които могат да съществуват редом с любовта.
След раздялата пътищата им се разделиха, но очевидно не и на нивото на смисъла. В годините след това между тях остана нещо, което не се нуждаеше от обяснение – общ език, изграден от думи, книги и преживяно.
Поезията като последен разговор
В посланието си Елен Колева не говори за болка, не търси вина, не разравя стари рани. Тя говори за любовта в най-чистата ѝ форма – онази, която не притежава, не изисква и не умира.
Споменаването на „Мактуб“ – „така е било писано“ – звучи като приемане. Не на смъртта, а на пътя, който двамата са извървели – заедно и поотделно.
С краткото „R.I.P. Калин Терзийски“ и символите на молитва и бяло сърце, актрисата оставя пространство за тишина. За онази тишина, в която думите вече са казали всичко.
Когато думите остават
Калин Терзийски беше от авторите, които не оставят читателя безразличен – нито в литературата, нито в живота. А може би точно затова прощаването с него идва не чрез фактология, а чрез поезия.
Защото, както написа Елен Колева, смъртта няма последната дума. Последната дума остава за онези, които продължават да обичат – чрез паметта, чрез литературата и чрез мълчаливото „благодаря“.
Прочети още:
- Елен Колева: Професията ми на актриса отиде на втори план!
- Edna дама на 40: Честит рожден ден на очарователната Елен Колева!
- "Чувствам се свободна": Елен Колева за влиянието на хипнозата върху живота ѝ
