“Бременно момиче, как ухаеш на аборт” - реплика на Криско от хитовата му песен “Почивни дни”.
Така и не разбрах какво толкова забавно и готино откриха хората в това парче, че се превърна в такъв епохален хит, отекваш чак до следващото лято.
За мен думите на Криско звучаха обидно… Точно този рефрен, за да съм точна. Абортът бе превърнат в нещо, на което да се подсмихваме и подиграваме, и нещо, което отново засяга единствено момичето.
“Ха-ха-ха, тя е била палава това лято, сега да си носи последиците”
Наясно съм, че хората предпочитат да не се задълбават прекалено в проблеми, особено ако не касаят тях. Много по-лесно е да обръщаме всичко на майтап, а ако той премине в подигравка, още по-забавно. Колко сме духовити, колко сме готини.
А може би аз реагирам така остро, защото темата ме засяга прекалено лично
Трудно ми е да разказвам за този болезнен период от живота ми, защото болката още отеква дълбоко в сърцето, а в ума ми тихо се спотайва неизменният въпрос “ами, ако не го бях направила?”
Преди 10 години, в края на едно прекрасно лято, направих аборт. Не беше спонтанен, а добре обмислено решение за прекратяване на бременността.
Тогава бях на 21 години и си мислех, че светът ми принадлежи. Завършвах образованието си, бях получила страхотна работа в страхотен офис с фантастични колеги и най-вече прекрасни възможности за кариерно развитие. Нямах си гадже, но пък имах най-добрите приятелки на света, с които водехме т.нар. “купонджийски” живот.
Не сме били алкохолни лекета по софийските барове, ако това си мислите, но обичахме да се забавляваме навън, да харчим заплатите си по ресторанти и партита, всеки месец да се радваме с нови обувки, маникюр и т.н. Може би това звучи вятърничаво, но когато си в началото на 20-те години, изкарваш сам парите си и материалните ти отговорности се изчерпват до плащане на скромния наем и сметките за ток и вода, е разбираемо да се глезиш.
Животът беше безгрижен и вярвах, че ще продължи винаги така.
Лятото на 2009-а обещаваше да е едно от най-забавните ми до момента. Почти през седмица веселата ни компания взимаше спонтанното решение в петък след работа да отпраши за морето и там да се отдадем на музика, коктейли и танци до зори.
Някъде между Баш бара и морския бряг, на прага на изгрева на слънцето, се запознах с Него. Тогава не подозирах, че той ще се превърне в мъжа на живота ми. Разбира се, не в тази роля, в която си мислите – голямата ми любов, бъдещ съпруг и т.н.
Не, той ще се превърне своеобразната точка на досегашния ми живот и първия абзац от новия. Той ще е спънката, която животът ми уцели и се преобърна през глава, за да не бъде никога повече същият. Но и аз имам вина в цялата картинка, защото за тия неща се искат двама. Но нека разкажа повече...
Харесахме се от пръв поглед и отношенията ни се развиваха романтично-купонджийски. Бяхме заедно без да сме двойка, търсихме взаимната си компания, но не сме си обещавали звездите, Луната и вечната, неразделна любов. Радвахме се на телата си и на лятото, смеехме се заедно и си казвахме наздраве, без да мислим много-много за утрешния ден.
Никой не ангажираше другия с нищо, нито пък имаше очаквания, докато не видях двете черти на теста за бременност. Чувството бе сюрреалистично. Не можех да повярвам, че това се случва и то с мен, особено че не се бях притеснила, след като ми закъсняваше. Казах си, че е от лятото, от времето, от нещо си друго, но не и защото сме направили “беля”. Как беше станало?! Може би не сме били съвсем предпазливи, улисани в страстта и убеждението “на нас няма да се случи”.
Но ето, че се случваше и реалността ни затисна с ужасяващата си сила.
Той беше бесен…
Автор: Анонимна
(следва продължение)
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Още от Из Edna@:
- "Всеки ден си казвам, че няма как да те обичам все повече. Всеки следващ ден ми доказва, че греша."
- Светът има нужда от повече жени
- Как биха реагирали мъжете ни, ако ни отвлекат похитители?
- От какво остарява човек - от бръчките по лицето или от бръчките в душата му
Добави ни в предпочитани източници в Google
