Отивам на работа!
Вървя към спирката и както винаги, се хиля вътрешно.
Този път на себе си и на безумния си аутфит - нахлупила съм шапка!
Това все още не е страшно - често нося шапка, ноооо този път е бамбашка.
С голяма периферия-черна, филцова шапка.
Автобусът е № 26, знаете Кичевския.
Цели две години събирам кураж да я сложа тая пущина и току на вратата се връщам и я оставям... днес прекрачих прага капелАта.
Познавам поне 3 жени, които в момента се хихикат на мой гръб, но ги обичам и не им се сърдя, защото помня и аз какви съм ги говорила за ония капелАтите кукиндери.
Отивам на парти и настроението ми е 6.
Сещам се за многото партита на младите години, които планувахме с приятелките и бързахме да се приготвим и да хукваме към някое от новите заведения в града (защото ние долна манджа не ядем).
Сещам се и защо се отказахме от заведенията - поради една много простичка причина. Към малките часове, разговорите ни ставаха толкова шумни и (явно) интересни за околните, че дори и ние забелязвахме как спират сервитьорите да сервират и се въртят все около нашата маса, в желанието си да чуят всичко.
Някои от нас са бизнесдами, други - сериозни майки и съпруги, та решихме, че нямаме нужда от подобна съмнителна реклама и е време да се събираме по къщите.
Ама как няма да се захласват сервитюорите, бе?
Такъв купон беше, такъв смях.
По него време бяхме току-що омъжени и се налагаше да решаваме много наболели въпроси, жизненоважни за някоя от нас.
Дълго време това се оказваше все една и съща слънчева личност, която поради своето вродено любопитство към живота и желание за промяна, често ни правеше свидетели на невероятните си приключения, в които сама се ситуираше.
Ако пък някоя от нас имаше истински проблем, конфузът траеше точно 4 минути. С невероятното си чувство за хумор и уважение една към друга, успявахме някакси да я измъкнем от дупката!
Обикновено слагахме казус на вечерта и всяка отговаряше, съобразно с нейния житейски опит и най-вече характер, как аджаба би го разрешила тя.
Една вечер, казусът беше - "Как биха реагирали мъжете ни, ако ни отвлекат похитители?"
Разбирате сериозността на ситуацията, нали?
След първоначалните дюдюкания и подхвърляния на реплики от рода на:
- Абе, нас кой ще ни отвлече, вие слепи ли сте или луди? - минахме на отговорите.
Първата:
- Такааааааа, моят, след като изслуша исканията на отсрещната страна, ще помълчи и ще им каже:
- Вижте момчета, вие сте си я отвлекли, вие се оправяйте. Ако не успеете, обадете ми се и аз ще ви кажа моите условия! (Така де, няма само О'Хенри да е наясно с някои неща.)
Втората пък мига, мига и:
- Ами моя веднага ще плати - много ме обича!
Мълчим завистливо - обичат се наистина, мамка им. С пеперудите и всички други лиготии, се обичат!
Третата мълчи.
- Казваййй - скандираме ние. Знаем какъв зевзек е и чакаме, а тя:
- Абе, момичета, какво му е лошото на това двама-трима татуирани мъже да те отвлекат в днешните сухи дни? Представете си - безлюдно, скучно, няма хора, няма телевизия, момчетата няма какво да правят, а? Стокхолмски, Стокхолмски, колко да е Стокхолмски тоя синдром?
Мома е, простено и е да си помечтае!
Четвъртата ни разби, обаче:
- Я чакайте, чакайте. Безлюдно ли казахте? В такъв случай, ако на моя му изпратят моя снимка след месец в това място и подпрат един вестник в скута ми... ами той няма да ме познае, бре! Вие знаете ли, какво е 30 дни без епилация? Човекът ще каже "Гледайте си работата, тази жена не е моята, дори не съм сигурен дали е жена."
После сервитьорите 'що все около нашата маса ходели. Така де.
Вqрно, че някои жени изискват малко повече грижа, за да се приведат в употребителен вид и е хубаво, че го правят де.
Защото една вежда, черен мустак и червено червило само на Фрида Кало може да й се размине...
Друго си е да си туриш капелата в селския автобус.
Приятен ден!
Автор: Нора Ардашева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
