Много е досадно да затрупвам любимия човек с писма, благопожелания по телефона и позитивни мисли.
Обаче, истината е, че за мен единственият начин да се чувствам жива и да осмисля живота си, е да доставям радост и да обичам.
Толкова много се зареждам, когато обичам, че не можете да си представите.
Някои хора се плашат, разбираемо е, но те се тревожат, че очаквам нещо в замяна, а въобще не е така.
Всеки има правото да обича, когото пожелае…
Проблемът е само човек да не натрапва себе си. Имам някаква силна интуиция кой има нужда от морална подкрепа и искам да я дам, това е.
Сигурно в бъдеще, като съм заета, имам натоварена работа и съм изморена, няма да мисля толкова, но не ми се вярва. От малка съм си така, дори и да не споделям, мисля и чувствам.
Напоследък имам проблеми с концентрацията. Не че забравям, но не мога да изгледам един филм, дразня се на идеалистично-нереалистичния сюжет. Нещата не са толкова прости, хората имат различни интереси, едно време е било по-лесно, жениш се и се закотвяш, а сега при тези възможности за пътуване, обучение и работа, човек не може място да си намери, и в преносен, и в буквален смисъл.
Обаче където и да пътува, човек не може да избяга от себе си, та затова аз съм престанала отдавна да бягам, казвам нещата такива, каквито са, опитвам се да се разбера и да улесня престоя си на Земята, но някак не ми се получава.
Днес е Благовещение. Каква по-добра вест от това някой да ти каже, че те обича?
Радвайте се и не се опитвайте да отговaряте на въпроса "Защо?". Всички отговори са верни и не подлежат на доказателствена част!
Автор: Кристина Павлова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
