Уважавам всички, които защитават българското и са възпитани да ценят нашите традиции. Аз също съм Edna от тях.
Но не знам защо предложението ми да бъдем благодарни по-често в ежедневието си за всичко, което ни заобикаля, и да приучим децата ни на това, се възприе повече като желание за заменяне, взаимстване от американското, или неуважение към българското.
Имам предвид материала ми отпреди няколко години "Две неща, които можем да вземем от американците", заради който получих толкова много читателски писма от вас.
Та социалната мрежа, която ползваме всички, не е ли също американска? Няма нищо лошо според мен да вземеш и да приложиш нещо смислено в живота си, без значение от кого си го видял. Това не е буквална кражба или самозабравяне на идентичността ни.
Да вземем за пример празника ни Сирни Заговезни, по-известен като ден за прошка. На който се изричат традиционните думи: "Прости", "Простено" пък е задължителният отговор. Много хубава традиция.
Но задължително ли е някой да прости, ако цяла година си забравял за него, или си го предал по някакъв начин? Ако нито веднъж не си му благодарил за това, че те е отгледал и възпитал. Ако все още те търси, за да те попита как си, здрав ли си, какво си ял, как е минал работният ти ден, а ти му отговаряш, че сега не е удобно да говориш и че нямаш време.
Не ме разбирайте буквално. Не – вие, които четете сега.
Това обикновено е отношението на по-голямата част от нас към хората, които са ни дали живот. Разменяме с родителите си (ако са далече) често по едно изречение за времето, здравето и дотук. Сякаш не са ни научили да говорим.
Отдалечаваме се от най-близките ни, за да се сближим за един ден. Било той Сирни Заговезни, 8-ми март, 14 февруари (който си присвоихме от католиците), или по друг повод...
Не харесвам Сирни Заговезни точно затова. Защото най-известното от него си остава прошката.
Има ли извинение за всичките 365 дни в годината, ако си пренебрегвал най-близките ти хора и не си им показвал, че си им благодарен по-честичко? И способна ли е една поискана набързо „прошка“ да запълни мястото на няколкостотин "Благодаря". "Благодаря, че попита как съм" или "Благодаря ти за..."
За съжаление: "Прости ми" за един ден не е достатъчно.
Понякога просто трябва да се променим.
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
Добави ни в предпочитани източници в Google
