За българските паметници на материалната и нематериалната културата, които са под закрилата на ЮНЕСКО, е чувал всеки. Те са повод за национална гордост и всеки българин трябва да е запознат с тях. Именно с тази цел ви ги представяме сега.

Ето кои са паметниците на културата ни под закрилата на ЮНЕСКО към този момент, с посочена годината на обявяването им:

*Боянската църква – 1979

*Ивановските скални църкви – 1979

*Казанлъшката гробница -1979

*Мадарският конник -1979

*Старият град на Несебър – 1983

*Национален парк Пирин -1983

*Рилският манастир - 1983

*Национален резерват Сребърна – 1983

*Свещарската гробница – 1985

*Бистришките баби – 2005

Към момента Старият град на Пловдив, районът около село Свещари, чипровските килими и празникът "Сурва" в Пернишко кандидатстват за списъците на ЮНЕСКО.

Най-рано след година ще знаем, дали кандидатурата им ще бъде одобрена.

Но нека разгледаме малко по-подробно паметниците на материалната и нематериалната култура на България, които за момента са под егидата на ЮНЕСКО.

Боянската църква
Тя е символ на второто българско царство и тогавашния период на книжовен подем и висока средновековна култура, която е предвещавала зараждането на Ренесанса в Европа.

Една част от храма е изографисана през 1259 г. и днес е свидетелство за еволюцията на църковния източноправославен клон.

Боянската църква всъщност се казва "Св. св Никола и Пантелеймон" и се намира в подножието на Витоша, в софийския квартал Бояна. Стенописите в църквата са от различни периоди: 11-12 в., 1259 г. (най-ценните), 14. в., 16-17 в. и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световноизвестните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) на средновековни художници (т. нар. "Боянски майстор") от 1259 г., които се причисляват от някои изкуствоведи към Търновската живописна школа.

Ивановските скални църкви
Храмовете и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново съставляват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким, по-късно избран за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван-Асен ІІ (1218-1241), Иван-Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства.

В храмовете на манастира е запазена стенна живопис от ХІІІ и ХІV век, създадена от видни майстори от българската столица, която представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописен стил в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на ХІV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство.

Тракийската гробница
Тя се намира в Казанлък и представлява зидана кръглокуполна гробница. Част е от голям некропол, разположен в близост до древния тракийски град Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр.  От 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистическата епоха.

Ма̀дарският конник 
Той представлява археологически паметник на изсечен в скалите релеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Релефът представлява триумфиращ владетел и може да се приеме като символ на мощта на българската държава от ханския ѝ период. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня.Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1972 г.

Старият град на Несебър
Той е дълъг само 850 и широк 350 м., а през различните периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега. Запазила се е единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата. Несебърският полуостров - античната Месамбрия, наричана в ранното средновековие Месемврия, а по-късно и Несебър, е заселен преди повече от три хилядолетия. За първи път градът е включен в пределите на българската държава през 812 г., когато хан Крум завладява с пристъп града и тук се заселват славяни и българи. За по-дълго време Несебър - както го наричат славяните е отново в български ръце в годините на царуването на цар Симеон Велики. През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав.

Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове. Църквите “Св. Стефан” - (XI в.) и “Св. Йоан Кръстител” - (XI в.) - станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от ХIII-ХІV в. Църквите “Св. Петка” (Параскева) - (XIII в), “Св.Тодор” - (XIV в), “Св.Архангели Михаил и Гавраил” - (XIV в), имат преки аналогии в търновска архитектура.  При управлението на цар Иван Александър се строят нови църкви - “Христос Пантократор” - (XIII в), “Св. Йоан Неосветени” - (XIV в.).

Рилският манастир 
Той е един от трите ставропигиални манастири в България. Ставропигиални ще рече такива, които са  под пряката юрисдикция на върховната църковна власт в една страна, в България — Светия синод. Останалите два са Бачковски манастир „Успение Богородично“  и Троянски манастир „Успение Богородично“ (Ставропигиален е и патриаршеският катедрален храм-паметник „Свети Александър Невски“. Този статут храмът получава след дълги дебати през 1924 г.[6] От самото си основаване Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ също има статут на ставропигия.

В Света гора има 20 ставропигиални манастира, единият от които е българският Зографски манастир.)

Рилският манастир е основан е през Х век от Св. Иван Рилски. Това е най-големият манастир в България. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа.

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. През Възраждането в него от Неофит Рилски е основано килийно училище. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

Свещарската гробница 
Тя се намира в Североизточна България. Открита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на ІІІ в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.

През 1985 Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Национален парк Пирин 
Паркът е институционализиран през 1962 г. с цел опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината. През 1983 година е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в Европа.

В рамките на националния парк се намират два природни резервата - Баюви дупки - Джинджирица, който е един от най-старите резервати в България, и резерват Юлен. Резерват Баюви дупки - Джинджирица е част от мрежата на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Резерватът "Сребърна" 
Той е известен из цяла България и е разположен край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра. Обхваща езерото "Сребърна" и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара.

Резерватът е популярен най-вече с птиците, които могат да се наблюдават на неговата територия. 179 вида птици гнездят в резерват Сребърна: къдроглав пеликан, корморан, чапли, лопатар, ням лебед, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер и др. През 1975 г. “Сребърна” е включена в Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение. През 1977 е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО.

Бистришките баби
Бистришките баби са най-известните бистричанки, прочули се по целия свят с изпълненията си на архаичен фолклор от Шопско. Настоящият им ръководител е Дина Колева, а жените от състава са: Крема Гьорева, Цветанка Ценкова, Евдокия Батлачка, Гергинка Вайова, Севда Гергова, Анета Галева, Надежда Пашалийска и Галина Танева. Бистришките баби бяха включени в списъка на ЮНЕСКО за шедьоврите на нематериалното културно наследство на човечеството.

Галерия с паметниците на българската култура, защитени от ЮНЕСКО, може да видите ТУК.