Огромна риба пада от небето, черен гарван идва всеки ден за една от душите на брат и сестра, Фреди Меркюри тайно посещава балетния ас Рудолф Нуреев с предложение, което ще промени завинаги представата за техния живот. Мистификации, скок в бъдещето и пирует в миналото, това е танцовата стъпка на трите камерни премиери, които се появиха в началото на 2013-та година. Общото между тях - силни и неочквани актьорски превъплъщения и изобретателна драматургия.

"Последната тайна на Фреди Меркюри" е първата пиеса на журналистa Ирина Гигова, с която тя признава дългогодишните си пристратия към музиката на Куин и личността на Фарух Булсара.

С тази любов са заразени и нейните съмишленици, въвлечени в приключението на театър "Възраждане". Режисьорът Съни Сънински е надмогнал ироничния си игрови подход към драматургията и тук е вложил целия си опит да възроди една рок легенда.

Решението му да раздели ролята на митичния Фреди между Анатоли Лазаров и Свежен Младенов е оправдано и оригинално. Единият влиза в кожата на магнетичния образ от сцената на шеметните и бляскави концерти, а другият пресъздава ранимата душа на твореца, за когото музиката е целият живот.

Един много вълнуващ спектакъл не само за феновете на Фреди и Queen, а за всички, които са любопитни да разберат какво се случва с живота на човек, дръзнал да се превърне в Бог чрез таланта си.

Другата изненада, която ви препоръчвам, е "Гарванът" в Tеатър 199 "Валентин Стойчев". Отново дебютна българска пиеса, написана от младата Калина Попянева, поставена детайлно и с разбиране от Бина Харалампиева, разказваща за живота на брат и сестра, изпъленени от звездната двойка Калин Врачански и Теодора Духовникова.

Предизвиактелството да изиграе сакат човек, прикован в инвалидна количка, е като детска игра за красавеца Калин Врачански. С тази си роля той за пореден път доказва, че отвъд мачовската му външност зрее един безспорен актьорски талант. Неслучайно Калин беше избран да изиграе Квазимодо в "Парижката Света Богородица".

В историята на "Гарванът" неговата задача е да изгради един доста сложен образ на брата, който обвинява, страда и мечтае. Брат и сестра са свързани и обречени да бъдат заедно и да не могат да бъдат с друг. Свързва ги нуждата, но и вината.

Подобен, но много по-въздействащ сюжет има в спектакъла "Паякът", чиито автори и режисьори са Димитър Димитров и Йордан Славейков. Там историята е за брат и сестра сиамски близнаци, отново обречени да бъдат вечно свързани, но готови да заплатят с живота си за възможността да бъдат свободни.

Най-сложен като композиция и сюжет е "Когато дъждът спря да вали" от Андрю Бовел, режисиран от Зорница-София Попганчева. Макар да идва от киното, Зорница-София показва завидни умения за работа с актьорите.

Неслучайно повечето роли в спектакъла на "Малък градски театър зад канала" са брилянтно изваяни и впечатляват с магнетизъм и драматичност. Шапка свалям на Пенко Господинов, Василена Атанасова и Ирини Жамбонас.

Историята е мрачна и апокалиптична, малко ала-Ларс Фон Триер. Действието прескача от минало в бъдеще и обратно без уговорки и уточнения и с това на моменти обърква разсеяния зрител.

Спектакълът изисква не само съсредоточаване в историята, но и доза стоицизъм, както и вкус към апокалиптичните и мрачни сюжети.

Нещо, което не е за всеки. Този, който дръзне обаче да вникне в детайлната история, ще разбере, че само прошката и любовта са смисълът на пътя ни в този, а и в онзи живот. Ако го има.

Добави ни в предпочитани източници в Google