Стефания Колева
- Есения!
- Да. Кой е?
- Аз.
- Още не мога да сетя, но веднага те познах.
- Ти познаваш много.
- Много съм добра. Чукай на дърво така да е, че толкова хора разчитат на мен.
- На дърво си беше добре да се чука, нали?
- Не е лошо. Кажи, има ли нещо?
- Ти кажи. Какво виждаш? Да отдалеча ли телефона?
- Какво му е на телефона?
- Нищо, абе бързо му пада батерията.
- Смени я.
- Ох, всичко знаеш. Усети ли, притеснена съм?
- Да, бе. Нещо си ми как да ти кажа...
- Така е. Затова ти звъня.
- Е, казвай бързо да не падне батерията! Защо мълчиш?
- Не мълча. Сложих го да се зарежда в контакта... Напрегнато ми е.
- Така със зарядното засилваш напрежението. Ама вярно, иначе ще падне батерията.
- Как да питам, не знам как...
- Направо!
- Но ми отговори, без заобикалки.
- Добре! Имам какво да кажа, само питай!
- Есения, само те моля да не е съвет.
- Хубаво.
- Че не ми е до съвети.
- Питай, бе Светле!
- Чух за една... Малина - гледа на боб.
- Ужас! Какво за нея?
- Шарлатанка да не е? Е, за това ти звъня.
- А и други са ме питали за тази.
- И?
- Не че се изтъквам, но не е професионалист.
- Самозванка?
- Да. И бобът ѝ е стар.
- Това има ли значение?
- Е, как?! Това си е енергия. Да не говорим, че трябва след всеки клиент да се сменя.
* * *
Ако бях врачка, щях лесно да разбера телефонния номер на Малина, а не да търся по тефтерите. Но не съм.
Ето го, Малина, записана не на ”М“, а на ”В“, защото е врачка. При врачките не е важно името им с коя буква започва, а това, че са врачки.
- Малина, извинете.
- От къде ми знаете името? Да не сте колежка?
- А не, най-обикновена жена съм.
- По-добре, че на колежки не гледам.
- Защо?
- Защото все са заети, не мога да им осигуря час.
- Разбирам. То и аз нямам записан час.
-Точно това щях да питам.
- А! Вие сте медиум?
- Може да се каже. Но предимно гледам на боб. Само на колежки не гледам.
- Да, да. На мен час не ми трябва.
- Как? Нали не сте колежка?
- Аз само един въпрос имам.
- Нали час нямате?
- Наистина ще трябва да ми запишете.
- Боб имате ли?
- Имам.
- Ще ви запиша час.
- Чудесно, аз не съм колежка.
- Ако бяхте, нали знаете? Какво ви интересува?
- Има една Есения - гледачка.
- Внимавайте, тя може да лъже.
- Оф, помислих си го.
- Нали не бяхте колежка! Как си го помислихте?
* * *
Дали и аз нямам дарба? Това сега не е важно. Важно е да го разберат най-вече добрите приятелки...
- Зоре.
- Хайде, бе!
- Слушай, мила, важното!
- За Павката ли?
- Не за Павката. Важното ти казвам!
- Ааааа! За Ники!
- Млъкни! Намерих две страхотни гледачки - Есения и Малина.
- Как разбра, че са страхотни?
- И двете веднага познаха, че другата не е истинска.
Пишете на Стефания Колева на edna@netinfocompany.bg.
