След десет години една връзка не е като след 2 години. Има любов, но има и умора.
Има писване, свикване и вече почти нищо не ти трепва, когато го видиш. Понякога дори ти потрепва повече, когато не го виждаш.
Да. Чувал съм, че любовта има проектна годност и тя е около 3 години. После – нищо. Привързаност, партньорство, децата, кретане. И от лудата любов влизаш в театъра на сенките, където с половинката ти сте не само сенки, но и масовка на сенките.
Много хора казват, че това е нормално, че не може цял живот да се гледате и поглъщате с поглед. Не може да сте влюбени и превлюбени повече отколкото окото и сърцето могат да понесат и отвъд точката им на насищане. Добре бе, сигурно е така. Няма проблем с това.
Имам проблем с "после"-то.
Понякога, даже не понякога, а много често, човек просто се уморява да дава, става по-голям егоист, отколкото е бил или отколкото е очаквал. Става и циничен. Остава се на делника да го победи и да го накара да зареже чорапите насред стаята, защото вече няма пред кого да прави впечатление. Пуска коремче. Ти ходиш на козметик преди ваканцията. И си отивате.
Но това не е живот. Това е отказ от живот. Поне между вас двамата.
И тук се връщаме към театъра. Защо вместо да демонстрирате брутална честност един към друг, представляваща незаинтересованост и сухост, не направите точно обратното?
Играйте го. Сега ще кажеш – да, бе!
Ние си знаем и кътните зъби, сега Симо ни кара да играем театри и да се правим на такива, каквито не сме.
Ок. Тогава остава алтернативата с кретането, ако можете и доколкото можете.
Виждал съм хора, които са не по-малко живели заедно и не по-малко им е писнало един от друг. Познавам ги. И просто са оцелели и победили тишината в кухнята и всяко място от апартамента, като са се опитали да се преоткрият.
Имам един фен на Формула 1 и жена му, която грам не вдява от формулите, ама седи до него, пита го, кой в коя кола е, как са нещата и миналата година заедно ходиха до Малайзия, като планираха две години това пътуване. Една смотана формула им даде тема на разговор, планове за пътуване и покрай това още и още теми на разговор.
Имам и един друг. Този пък събира банкноти и монети. Стари руски, до революцията. Жена му презираше това хоби, но когато видя, че се отдалечават и отчуждават, след като всичко, което имаха да мелят, го смляха в годините, тя започна да го разпитва за тия нелепи хартийки и нещата им тръгнаха.
Един започна да ходи с жена си на риболов, друг тръгна с нея на скуош, трети започна да готви заради нея, защото тя влизаше от диета в диета. Всички имаха един общ казус. Просто връзките им зацикляха от дългата съвместна практика - като обвързани.
Другото общо беше, че интересът към странностите на другия беше толкова измислен и често даван към партньорите като съвет от психоаналитик. Дотам бяха стигнали. Но се оказа успешно. Първо с нежелание, после от куртоазия, театърът – "искам да се поинтересувам от този до мен" се оказа успешна и касова пиеса.
Още ли си на мнение, че ти такива сценки не играеш и че предпочиташ да показваш пред най-близкия си човек истинското си лице, а не лицемерно да се интересуваш от неща, които грам не те вълнуват?
Виж, и аз не обичам пръст, ама обичам земни ябълки. А никъде не ги продават изчистени и нарязани, затова сам трябва да ги изчистя и да приема, че може да хапна някоя друга песъчинка покрай вкусната земна ябълка.
И защо си мислиш, че истинското ти лице е най-доброто ти лице? Вероятно няма да се съгласиш, ако ти кажа да спреш да се гримираш. Не те карам да влизеш в детайли относно всички стартове на Формула 1 от 50-те години до днес, но животът на другия всъщност е животът на твоя и до някъде собствения ти живот.
Така че - решавай. Или гледай бавната и безвъзвратно умълчана и скучна връзка от първия ред или скочи на сцената и си нарисувай усмивка на лицето.
Така може и да свикнеш с нея и тя да остане на лицето ти, дори когато завесата падне и ти си изтриеш грима.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
