Жените мислят за храна повече отколкото мъжете мислят за секс. Не знам дали това е официално доказано, но според мен е. Разликата е, че женското мислене за храна винаги е придружено със съжаление, със свито сърце и винаги е свързано с това до какво води храната.
Сексът е удоволствие. Храната също. Мъжът мисли чистосърдечно за първото, а жената не със същата страст за първото и съвсем не за второто.
Не мога да разбера - как не затопляте?! Човек запомня моментите, в които е хапвал нещо вкусно, а не моментите, в които е гладувал.
Пиша това от уважението, което изпитвам към стремежа на жените за външно съвършенство и усилията им свързани с вечното гладуване. Никоя жена не заслужава това.
Помисли за усилията, които полагаш, за да спазваш някаква диета. И как винаги се бориш да не се отпуснеш и да не си хапнеш нещо малко и само веднъж. И как не винаги успяваш в тази борба.
Виж сега, защо не обърнеш плочата?
Вместо да се изкривяваш от мъка и да бъркаш разни гнилочи и да хрупаш една ябълка цял ден, просто заживей в мир със себе си.
Яж каквото искаш и не изпитвай съжаление за това, което си изяла. За какво го правиш? Да те харесват повече? Кой? Харесването ти зависи само от теб. Повярвай ми.
Кои са критериите за слабост? Още 8 килограма, още само 5 или още 2?
Ок. Понякога има обективни причини да си на диета и тези причини са обективни, защото те виждаме отдалеч заради размера ти, ама това са редки случаи. Останалото е психологически проблем, който пречи не само на теб, но и на тези около теб.
Вместо да си броиш трохите и калориите, започни да ходиш. Не на фитнес, не на аеробика. Просто да ходиш. Пеша. Пеша можеш да стигнеш до всякъде. И няма да се потиш. Ако се потиш, значи не можеш да дишаш правилно и се задъхваш. Намери си ритъма на ходене и животът ти ще се промени за една седмица. Но по-важното е, че ще имаш всекидневна и достъпна активност, апетит, който няма да се опитваш да потиснеш и най-важното. Удовлетворение. За самата себе си.
Ходенето не изхабява нито една твоя става. Не го бъркай с тичането! Това е най-естественото човешко движение и редовното му упражняване ще те тонизира, ще ти свали излишното, ще те стегне и ще ти подобри метаболизма. Не ти рекламирам нищо. Ходенето изисква само да си с подходящи обувки. Не подценявай ходенето.
Животът на всички е прекалено кратък, за да го изхабяваме в генерални репетиции за сериозните диети, които започваме "от утре". И които така или иначе не започваме.
Удовлетворението от живота до голяма степен идва от храната и не се отказвай толкова лекомислено от нея. Неслучайно са казали "солта на живота" като синоним на нещо хубаво. Не са казали "триците на живота". Не спирай да ядеш. Започни да ходиш. И не забравяй - когато започнеш да живееш в мир със себе си и апетита си, тогава тялото ще ти отвърне със същото.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
