Образованието ни е ще трябва да почерпи за новия закон, който е тъкмо на финалната права в парламента. Това е добре.
Един от основните моменти, който "боде" очите, е възможността държавата да плаща субсидия за образованието на децата не само за държавните училища, но и за частните училища.
Знаете, че принципът за финансиране на образованието е – парите следват ученика.
Тоест държавата определя една сума, която е около 1300 лева годишно за ученик и ги превежда на училището, където учи детето.
Сега идеята е тези пари (не повече или по-малко) пак да си следват детето, дори и когато то учи в частно училище.
И край – по-назадничавите партии и индивиди се изчервиха, запотиха и задавиха от възможността да се плаща и на частните училища. Основен аргумент – "Aми, те в частните училища са деца на богати родители и на тях не им трябва помощ от държавата". Или друг аргумент – "Как държавата ще плаща за частните училища!?"
Ами, ще плаща. Защото така трябва.
Според конституцията ние и децата ни сме равни и не се делим по социално-икономически критерии. Тоест – този, който е по-богат от мен, няма повече права от мен. Но няма и по-малко права. Нека не наказваме богатите за това, че са богати.
Тук има и друг въпрос. Въпросът за даването. Отдавна държавата не дава. Над 70 процента от икономиката на страната са частни. Тоест над 70 процента от приходите на страната идват от частния бизнес. Още "по-тоест" – над 70 лева на всеки 100, които влизат в държавата са от частния бизнес. Отдавна частният бизнес дава на държавата. Нека да е ясно.
Финансирането и на частните училища няма да промени картинката на образованието към по-лошо. Напротив. Първо ще демонстрира справедливост и ще третира децата еднакво. Второ – ще накара държавните училища да бъдат по-иновативни и по-креативни в усилията им за привличане на деца именно към тях. Ще ги накара сами да търсят и предлагат реформи, за да бъдат предпочитани, успешни и съвременни. Има такива училища и сега. Държавни и успешни. Както има и скапани частни училища. И частните училища, които не могат да предложат модел, не могат да се адаптират към средата и умират. И това не е съвсем трудно.
Защо неуспешните държавни училища да бъдат насила държани живи?
Мнозина биха казали, че тези пари, които биха отишли в частните училища, където родителите и без тях могат да си позволят да плащат на децата си, да отидат допълнително в държавните училища. Грешка. И докога ще наливаме пари и какво ще стане, ако и с тези пари качеството не се промени? Ще търсим нови пари за наливане ли? И ако някой каже, че все пак трябва да опитаме – не трябва. През последните 10 години бюджетът за образование се е увеличил 2,4 пъти без никакъв резултат. Айде, вече да не опитваме.
И пак за даването:
Ако логиката, че трябва да вземем от богатите (неплащайки субсидии и за частните училища), за да дадем на бедните, нима не трябва да обмислим сериозно и увеличение на цените в магазините за хора с по-високи доходи, само защото са богати?
Интересно, че всеки е ОК да отиде в частна клиника и да му направят пломба по здравна каса, вместо да отиде в държавната поликлиника, където да направят същото за същите пари. Държавата плаща еднакво и за двете. Но в общия случай избираме частното.
И ако приемем, че държавните и частните училища трябва да бъдат равнопоставени за държавната субсидия, значи сме си научили урока.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
