Независимо дали сте от хората, които скачат от леглото още в 6 сутринта, или пък тялото ви естествено „работи“ на по-късни обороти, едно е сигурно – часът на събуждане често е фиксиран, а този на лягане рядко е. Точно тук обаче се крие проблемът.
Според специалистите редовният час за лягане е много по-важен, отколкото си мислим – не само за съня, но и за мозъка, емоциите и цялостното ни здраве.
„Постоянният график помага на циркадния ритъм да функционира оптимално. Данните ясно показват, че нередовният сън е свързан с по-лошо здраве и по-слабо функциониране на следващия ден“, обяснява д-р Майкъл Дж. Бреус, клиничен психолог и член на Американската академия по медицина на съня, цитиран от Real Simple.
А какво ще стане, ако си направите малък експеримент и лягате по едно и също време в продължение на 30 дни?
Как нередовното лягане обърква мозъка ни
Циркадният ритъм може да звучи като абстрактно понятие, но той управлява почти всичко – от хормоните до нивата ни на енергия. Когато го нарушаваме постоянно, ефектът е като социален джет лаг, който се повтаря отново и отново.
„Големите колебания в часа на лягане са силно свързани с влошено метаболитно здраве, дори когато общото време за сън остава същото“, казва д-р Бреус. Това повишава риска от диабет, сърдечносъдови заболявания и затлъстяване.
Но не страда само тялото. Психичното здраве също плаща цената. Патриша Диксън, доктор по психология и лицензиран клиничен психолог, посочва, че нередовният режим на сън влияе директно върху настроението и мозъчната функция.
Сред възможните ефекти са:
• по-повърхностен сън и чести събуждания
• повишена умора през деня
• по-ниска концентрация и проблеми с паметта
• раздразнителност, тревожност и резки промени в настроението
30 дни с едно и също време за лягане – какво да очаквате?
Една от причините този навик да работи толкова добре е, че е ясен, реалистичен и измерим. Лягане в рамките на 30–60 минути всяка вечер е много по-постижима цел от абстрактното „трябва да спя по-добре“.
И да – 30 дни са напълно достатъчни, за да усетите разлика.
Първа и втора седмица
В началото мозъкът и тялото ви ще се адаптират. Възможно е да не заспивате веднага или да се чувствате леко неспокойни. Ключът е последователността – започвайте вечерната си рутина по едно и също време, дори ако заспиването се бави.
До втората седмица циркадният ритъм започва да се синхронизира, а заспиването става по-лесно. Тук вече се появяват и първите психологически ползи.
„За хората, които се борят с тревожност, хроничен стрес или емоционално изтощение, предсказуемото време за лягане действа изключително успокояващо. Когато мозъкът знае, че почивката наближава, той спира да търси опасности“, споделя Меридит Биърдмор, лицензиран съветник по психично здраве.
Трета и четвърта седмица
След третата седмица ефектите стават още по-осезаеми. Регулираният циркаден ритъм подпомага метаболизма, намалява апетита и води до по-стабилни енергийни нива през деня.
Сънят става по-дълбок и по-качествен, а събуждането – по-леко. Това автоматично влияе и на настроението ви.
„Подобреният сън изостря вниманието, паметта и изпълнителните функции. От емоционална гледна точка, настроението е по-стабилно, а базовото ниво на тревожност – по-ниско“, обяснява д-р Диксън.
Малка промяна с голям ефект
Ако издържите 30 дни, най-вероятно ще усетите, че не искате да се връщате назад. Редовното лягане не е просто навик – то е форма на грижа за мозъка, емоциите и тялото ви.
Понякога най-голямата промяна започва не с това кога ставаме, а с това кога си позволяваме да си легнем.
Прочети още:
- 3 навика, които ни изтощават ежедневно, без да ги осъзнаваме
- Здрав сън в здраво тяло: 7 неща за по-добър тонус, които трябва да правиш преди лягане
- Стрес, емоции и тъмната страна на съня: Какво се крие зад кошмарите
- Какво ти подсказват сънищата? Най-популярните тълкувания, които ще те изненадат
