Кая Гербер с болезнено признание за скръбта след смъртта на брат си Пресли
Хейли Бийбър разкри за здравословен проблем, появил се след раждането на сина ѝ
Романът „Градинарят и смъртта” на Георги Господинов спечели голямата литературна награда на Стокхолм
Бритни Спиърс проговори за болезненото си минало: Караха ме да се чувствам като робиня
„Когато бях момиче“: Мими Иванова подари на публиката незабравима вечер, изпълнена с музика, любов и спомени
Мария Илиева напомни за лятото с горещи снимки от Маями
„Разбира се, че уредих дъщеря си!“: Силвестър Сталоун с безпощадно откровено признание
Джей Зи и Супербоул: Кралят на хип-хопа избира себе си за най-бляскавото шоу
Януари 2026 година България отбелязва исторически момент: Илияна Йотова става първата жена, която заема поста президент на Република България. Това се случва след оставката на Румен Радев, подадена на 20 януари и депозирана пред Конституционния съд, като Конституцията предвижда вицепрезидентът да поеме функциите на държавния глава до края на мандата.
Родена на 24 октомври 1964 г. в София, Йотова дълги години е позната на гражданите не само като политик, но и като обществена фигура. Нейният път към „Дондуков“ 2 преминава през журналистика, европейска политика и два последователни мандата като вицепрезидент на България.
Професионалният ѝ опит е широк и многопластов. Започва кариерата си в БНТ през 90-те години, преди да се включи активно в политическия живот и да бъде избрана за член на Европейския парламент (2007–2017), където работи по въпроси, свързани с граждански свободи, миграция и сигурност.
Като нов държавен глава Йотова наследява президентски правомощия в период на политическа динамика — България се подготвя за следващи президентски избори през 2026 г., с очакване за активна обществена и политическа мобилизация.
Това е исторически момент за страната: за първи път една жена заема най-високия държавен пост — факт, който ще остави своя отпечатък в българската политическа и обществена памет.
Жените президенти по света — накъде сме вървели?
В световен мащаб жените все по-често заемат най-високите държавни позиции, включително поста президент. Макар традиционно повечето президенти да са мъже, последните десетилетия бележат съществени промени. Ето някои ключови моменти и примери:
Европа
Джергета Тачи — президент на Косово (2016–2027), една от първите жени с най-продължителен мандат в Европа.
Естония имаше президентка Керсти Кальюлайд (2016–2021), която се утвърди като стабилизиращ фактор в балтийския регион.
Азия
Индия избра Пратибха Патил за президент (2007–2012), което беше исторически момент за най-населената демокрация в света.
Корейската република имаше президентката Пак Гън-хе (2013–2017), първата жена начело на страната.
Америка
Бразилия — Дилма Русеф (2011–2016) беше първата жена президент в страната и първата жена, свалена от длъжност чрез процедура по импийчмънт.
Чили — Мишел Бачелет беше президент два мандата (2006–2010 и 2014–2018), като остава сред най-влиятелните женски лидери в Латинска Америка.
Африка
Естер Лангада в Танзания и Самия Сулуху Хасан в Занзибар/Танзания са примери за женски ръководители в ключови африкански държави, работещи в сложни политически условия.
Емблематичните жени, които ръководиха света
Въпреки че дълго време върховата власт беше почти изцяло мъжка територия, историята познава жени, които не просто са стигнали до върха, а са променили хода на цели държави и епохи.
Маргарет Тачър
Първата жена министър-председател на Великобритания (1979–1990). Наричана Желязната лейди, тя оставя дълбок отпечатък върху икономиката, външната политика и ролята на държавата.
Ангела Меркел
Канцлер на Германия в продължение на 16 години (2005–2021) и безспорно най-влиятелната жена в Европа през XXI век. Символ на стабилност, прагматизъм и лидерство в кризи.
Джасинда Ардърн
Министър-председател на Нова Зеландия (2017–2023), превърнала емпатията и човешкия подход в държавническа сила, особено в моменти на национална трагедия.
Индира Ганди
Първата и до днес най-запомняща се жена министър-председател на Индия. Управлява страната в едни от най-трудните ѝ периоди и остава символ на силната власт.
Голда Меир
Първата жена министър-председател на Израел (1969–1974), запомнена с решителността си и твърдата позиция в едни от най-напрегнатите години за страната.
Тези жени доказаха, че лидерството няма пол, а характер, визия и смелост. Те не просто „управляваха като мъже“, а наложиха собствен стил на власт, който промени обществените представи за ролята на жените в политиката.
Добави ни в предпочитани източници в Google
