Всеки от нас има естествената потребност да търси близост с хора – сродни души, с която да споделя радости и тъги, успехи и трудности, дни и нощи.

В това търсене обаче често забравяме, че човекът, с когото със сигурност ще прекараме целия си живот, от първия до последния си дъх, сме ние самите.

От началото до края на този си житейски път ние сме неизменно в собствената си (приятна или не) компания. И онова, което трябва да направим за себе си, можем да очакваме, но не и да получим от някой друг.  Именно тази връзка – със самия себе си, с душата, с личността, с тялото си, е жизнено важна.

Защото нейното качество предопределя качеството на връзките, които създаваме с другите, баланса между даване и получаване, в който участваме, дълбочината и ценността на обмена, който създаваме с всички останали.

Понякога, временно или трайно, по една или друга причина, ослепяваме за себе си и оглушаваме за вътрешния си глас. Тогава ожадняваме за внимание отвън, огладняваме за одобрение и потвърждение от другите на собствената ни значимост.

Стремим се непрестанно към нечия компания, обръщаме непрестанно темата и разговора към себе си и своите проблеми, търсим вниманието на другите и надценяваме значимостта, която имат за тях нашите истории и вълнения.

Настойчиво търсим слушатели, но самите ние забравяме да изслушваме. Забравяме ние да (си) обръщаме внимание. И така, нарушавайки баланса между даване и получаване, отдалечаваме другите от себе си. Бягайки от самотата, затъваме в нея.

Губим интереса на другите – защото самите ние преставаме да бъдем интересни на себе си. Преувеличаваме вълненията и нуждите си – защото вътрешно омаловажаваме себе си. И търсим отвън онова утвърждение и благост, които можем да получим само отвътре.

В целебната система на Цветята на Бах есенцията, която хармонизира това състояние, е Калуна, Heather.

Ето какво казва за нея Едуард Бах: „За онези, които винаги търсят и се нуждаят от нечия компания, тъй като им е необходимо да обсъждат собствените си дела с някой друг, без значение кой би бил той. Те са много нещастни, ако трябва да бъдат сами за определено време.”

Но трудностите в живота ни не са случайни или самоцелни – а предизвикателства за промяна, за придобиване на забравени и загърбени дарове, които всъщност носим със себе си. Нуждата от тази есенция показва, че е дошло време да пораснем – психически, емоционално.

Без да губим връзката с детето в себе си, надхвърляме капризите му и израстваме – първо в собствените си, а после и в чуждите очи. Наградата за приемане на това предизвикателство е дарът на зрялата връзка със себе си. Умението да общуваме пълноценно както с Душата си, така и с личността си. И с другите.

Проявяваме търпението, разбирането и подкрепата, които досега сме търсили само отвън. Откриваме умението да не надценяваме, но и да не подценяваме значимостта на проблемите – и своите, и чуждите. Придобиваме вълшебството да откриваме златната среда. И се научаваме да споделяме, помнейки, че можем да дарим само онова, което имаме.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

Останалите статии от поредицата Освободи себе си с Цветята на Бах можете да намерите ТУК.