Вяра Иванова
Понякога ми се иска да застана на ръба на някоя висока скала, да погледна света под краката ми и да извикам, че всички са се побъркали, че сме полудели, че вече няма капка добрина в нас, че сме забравили как да обичаме, как да си помагаме, как да пазим горящо онова пламъче в душите ни, което ни прави… хора.
Иска ми се да извикам:
“Ей, хора, какво ви става? Спрете се, моля ви, спрете, огледайте се, вижте колко е хубаво около нас, а колко грозно ни е станало отвътре. Моля ви, престанете да сте такива, имайте повече вяра в доброто. Помагайте повече, винаги, когато можете…”
Искам да извикам толкова силно, че всяко кътче на душите ни да потръпне. Искам виковете ми да отекнат в сърцата ви, искам ехото да достигне до всяка болка, която носим някъде вътре.
Ще крещя до болка, ще раздирам дробовете си, ще оставам без дъх, ако това ще помогне да излезем от вцепенението, в което сме попаднали. Иска ми се да вярвам, че хората са добри в своето начало, че в тях винаги капка блестяща надежда, че стават лоши, защото са нещастни и някой ги е наранил.
Ще крещя с всичка сила, че и това е поправимо. И това ще мине. Само се дръжте хора, дръжте се и не забравяйте, че сме на тази Земя, за да оставим нещо добро, да създадем красиви спомени и след това да си отидем като прах, разпилян от ветровете на съдбата.
Така ще си отидем всички. Никой няма да вземе нищо със себе си, освен топлината от добрината, която е раздал и получил, докато е живял. Ето защо ще ви изкрещя и това:
“Хора, използвайте сърцата си, по дяволите! Винаги. За това са ви дадени - не да туптят напразно, а да творят магия, да изпитват емоции, да опознават любовта, болката, разочарованието, добрината. Те са единственото нещо, което никога не се променя в нас - от началото до самия край!”
Докато сме живи, винаги имаме изход и той се крие в нашето сърце. Ах, това сърчице, колко може да понесе то! Знаете ли какво още ми се иска да изкрещя от онази скала - да не се отказвате от сърцата си, защото това е най-страшното предателство.
Не предавайте добрите си сърца хора, не ги заменяйте за нищо на света - за никоя власт, сила, позиция или облага. Никога не подценявайте сърцата си и красотата на това да бъдеш добър в този лош свят.
Ще изкрещя всичко това от най-високата скала, която открия и ще съм спечелила, ако поне един човек ме чуе. Моля ви, слушайте внимателно...
Вижте още:
- Маршът на незадоволените жени
- Всички жени са откачалки!
- Порокът да бъдеш млад, щастлив и талантлив…
- Скъпа, забрави за онзи глупак!
- Писмо от една влюбена жена: “Не искам да ме разбираш, искам да ме обичаш”
- Голямата любов не съществува
