На пръв поглед тези две изложби нямат нищо общо. В моето възприятие, обаче, те са поредното доказателство за съществуването на божествената искра в истинското творчество, когато то идва от дълбините на сърцето.

Няма нищо по-красиво от опитите да се улови духа в материята и от начините, по които тя, материята, се огъва, подчинява и опитомява. Така се е случило и с Христо Харалампиев и неговите “Голи тела” в галерия “Ракурси” и с триизмерните картини на небезизвестния Михалис Гарудис в галерия “Арте”.

Ако не сте чували за Михалис Гарудис, веднага ще ви кажа, че това е гръцки художник и интелектуалец, много свързан с България – с душата си, но и с важна част от биографията си.

Роден е на 20 януари 1940 г. в Дидимотико, Гърция. Семейството му емигрира у нас по време на гръцката гражданска война между 1946 и 1949 г. След пет години се прехвърлят в Унгария, но се връщат и Михалис постъпва да учи в Националната художествена академия - специалност живопис, в класа на проф. Илия Петров. След завършването си заедно с Димитър Казаков-Нерон правят съвместна изложба в Академията, но след три дни тя е спряна поради забрана на тогавашния ректор.

През 1971 г. Гарудис открива най-после своята първа самостоятелна експозиция в галерия “Райко Алексиев”. Истински влюбен в морето и Созопол, художникът често използва морската тематика в картините си.

Негови картини са притежание на чуждестранни музеи и галерии в редица европейски градове, както и в Азия и САЩ. Любопитно е, че произведенията на Гарудис са включени в колекциите на японския император Акихито, на световноизвестния актьор Омар Шариф. И още - Гарудис е дългогодишен приятел на Стефан Данаилов.

Дотук с пикантните факти в биографията на художника. Оставете ги настрана, защото те никак не са важни, когато се изправите пред спиращите дъха картини.

Най-впечатляващото е тяхната триизмерност. Живопис, направена от срещата на камък, дърво, свещ, пера, драперии, пирони, въжета, миди, обагрена в сложна сплав от монохромност и вечните цветове на спектъра – жълто, червено и синьо. Ромбове, вместо квадрати, симетрия и финес, сила и нежност, полет, но и окови, живот и смърт.

Рядко се среща в изобразителното изкуство да има такава поетичност и философия едновременно, затова картини като тези, имат цена, която си струва. Привилегия е галерия “Арте” да бъде домакин на тази изложба до 2 декември, а вие можете да станете свидетели на божественото откровение и  притчата за окования полет. 

“Голото тяло. Може би най-експлоатираната, вечна и същевременно загърбвана в различни периоди тема на изкуството. Осъзнато или не, независимо от моментните пластически позиции и конюнктура, от неистовите ни опити да бъдем различни, тя стои някъде дълбоко в нас, готова винаги да ни се притече на помощ, сякаш, за да докаже собствената си непреходност. Дори тогава, когато простотата и висшата естетика на голото са изместени от бруталната и всепоглъщаща показност на разсъблеченото...

Защото голото тяло не е просто тема в изкуството. Голото тяло е институция, пазеща смисъла на понятието чистота, искреност и честност.“ – думи на Христо Харалампиев, автор на изложбата “Голо” тяло в галерия “Ракурси”.

Звучи странно, но в телата на Христо Харалмпиев има много безтелесност. Въпреки умело пресъздадените линии, извивки и обеми на женското и мъжкото тяло, ние виждаме нещо повече от това – виждаме композиции от нега, копнеж, сън, мечтание, нежност, сила. Виждаме категории в графична изразност, в игра на светлини и сенки, на тунели, врати, процепи, в сливането на физичното и метафизичното. Защото само нашето възприятие прави нещо видимо, следователно и съществуващо.

В началото и в края на нашия път ние сме голи. Ние сме тела. Божественият дъх прави от телата ни храм на духа. В телата на Христо Харалампиев това тайнство се усеща като благоговение пред телесността, която не е нищо друго, освен застинал дух.

И ако често минавате по “Раковска”, свийте в малката уличка “Хан Крум”, където се намира една от най-кокетните и умни софийски галерии, и си подарете тази изложба. Тя ще ви чака на уреченото място до края на ноември.

Добави ни в предпочитани източници в Google