Велина Томова
Едни приятели са на о-в Мавриций. Сестра ми прави ремонт на новия си апартамент и в същото време учи интензивно немски.
Наоколо всички сякаш са се разжужали, активни в началото на годината, всеки прави нещо, отива някъде, мечтае за нещо, иска го, постига го, измисля нещо супер гениално, сменя си работата, открива Америка, всеки прави НЕЩО.
А на мен нищо не ми се прави.
Не съм тъжна. Нямам проблеми. Нямам никакви обективни причини да нямам желание за живот.
И от това се чувствам още по-виновна, че нищо не ми се прави.
Няколко бегли опита да споделя с приятели, че нямам желание за нищо, завършиха с „Я се стегни, нищо ти няма“.
Да де, точно. НИЩО ми няма.
Поогледах се и за други, на които нищо не им се прави и стана ясно, че не съм сама. Че понякога се случва. Че е очаквано, разбираемо и напълно част от живота.
Само че никой не говори за това. Всички си дават вид, че правят нещо, което е толкова интересно, че да им завидиш.
Но рядко някой се хвали, че няма желание за нищо. А и нищото не можеш да го снимаш и да го качиш във Фейсбук.
Оказа се, че това дори било синдром на съвременното ни общество. За да се стимулира потреблението, посланието на всички производители е „Искай, прави, действай“. Защото искайки и правейки, ще имаш нужда от техните продукти.
И заради рекламите и посланията на медиите оставаме с усещането, че ако сме поспрели дори за миг, си „губим“ времето, пилеем го, пропиляваме си живота и изобщо – правим най-голямата грешка в живота си като просто искаме да си седим.
Не е възможно да очакваме от себе си, че всеки ден ще се събуждаме с усмивка, ще чуруликаме от радост и ще се носим на крилете на дзен само защото ни е огряло слънцето.
Да, колкото повече знаем да се радваме на малките неща, толкова по-вероятно е да не изпадаме често в „дупки“.
Но понякога, просто понякога, има дни, в които нищо не ми се прави.
И тогава най-лесното решение е просто да не правиш нищо.
Да приемеш състоянието си и да почакаш да ти мине. Без резки движения, без грандиозни решения.
Ако нищо не ти се прави, не значи, че мъжът ти, работата ти, децата ти, приятелките ти или 3-те килограма повече са виновни.
По-вероятно е виновен да е Предменструалния синдром, а той се лекува с магнезий и шоколад.
Ако не е той, отново опитай с шоколад. И хубав следобеден сън. И чай. И желанието ще дойде когато му дойде времето.
И до Мавриций все някога ще стигнем.
Още:
- Защо напуснах работата си за 95 хиляди долара и заживях на остров
- Машинка за сарми
- Ако трябваше тепърва да се влюбвам, нямаше да се справя
- Драмата на перфектния мъж!
- Да те разберат неправилно...
- Аз съм всяка жена! Правя нещата перфектно и ми идва отвътре!
Добави ни в предпочитани източници в Google
