Велина Томова
„Обичам те с всичките ти съвършени несъвършенства, не мога да си представя, че мога да живея без теб и усмивката ти, цялото ми същество обича само теб, ти си моят край и моето начало“
Такива неща пее Джон Леджънд в песента "All of me" и в думите му се откриват всички, които точно сега са влюбени.
Вероятно ще изберат тази песен за първия си сватбен танц или ще я обявят за „своята“ песен, ако смятат сватбата за отживелица.
И само след няколко години от любовта няма да остане нищо, думите ще се забравят и двамата ще стоят в двата края на дивана, сърдити на света и на другия – заради неизмитите чинии, безвкусното ядене, изпуснатите шансове, грижата за децата, смяната на крушката...
Кой е виновен?
И двамата.
Тя, защото бързо се превръща от любовница в майка на мъжа си, защото поставя семейното гнездо над всичко и се опитва да го превърне в музей на реда, вместо в удобен дом за двама.
Защото започва да мърмори, да сумти и най-вече да мълчи, вместо да каже ясно и точно какво трябва да се свърши – по мъжки.
Защото децата са най-важното нещо на света, но мъжът не трябва да се превръща в носеща пари сянка.
Защото мечтае за страстна любов, но не прави нищо, за да запали отново искрата.
Защото забравя, че приказката не свършва със сватбата, а точно тогава започва и трябва да се пише в продължение на години.
Виновна е, защото започва да иска от мъжа си да й бъде най-добра приятелка, а неговата роля не е това.
Виновен е той, защото бърка любовта и слугинството, защото спира да се развива и защото се страхува от децата си.
Затваря се в работата си, в хобитата си, в себе си и забравя, че жена му, децата му, семейството му са тези, които имат истинско значение, защото нито един успех не е истински успех, ако не го споделиш с тези, които истински те обичат.
Мъжът е виновен, защото очаква да се грижат за него, но не иска да се грижи за никого.
Защото решава, че като е довел жена в къщата си и е направил деца, е свършил задачата на живота си.
Но задачата всъщност тепърва започва.
И вместо дует, се получава дуел.
Дуел между двама, които доскоро се обичаха и си пееха един на друг „Обичам те с всичките ти съвършени несъвършенства, не мога да си представя, че мога да живея без теб и усмивката ти, цялото ми същество обича само теб, ти си моят край и моето начало“...
Добави ни в предпочитани източници в Google
