Любов по време на война: съкровищницата от писма, която крие Втората световна война

двойка стара снимка винтидж
Снимка: iStock

С наближаване на 75-та годишнина от края на Втората световна война, Националният музей в Ню Орлиънс прави експозиция с писма от войната, разказва Vesti.bg.

Тони Кизер, помощник-директор на музея, казва, че писмата показват как ужасът от войната принуждават хората да прибързат с чувствата си, изоставяйки страх от отхвърляне или унижение.

„Бях много впечатлена от това колко страстно и колко често младите мъже пишеха на приятелките си“, каза г-жа Кизер. „Когато изнесох лекция за това, посъветвай студентите да последват примера им."

Любовни писма от войната са открити в магазини за антикварни стоки, от нови собственици при покупка на жилище или в eBay , където цената им достига до 500 долара. Чрез семействата на ветераните от Втората световна война, както и чрез различни дарители, музеят събира писмата, изпратени до някои от най-любимите им хора.

Музеят има и други артефакти като стари рецепти на домакините, живели в бедните години от войната, както и сватбени рокли, изработени от парашути. По време на войната коприната е била лукс, защото Япония спира доставките ѝ до САЩ, за да се използва материала за производство на парашути.

Американските войници крали парашутите на падналите войници, изпращали ги до Щатите, за да могат техните жени да си ушият рокли. 


When Major Claude Hensinger bailed out of his B-29 bomber over Japanese occupied China during World War II I doubt he realized how large a part his parachute would play in his future. • Much of China was still occupied by the Japanese, who were always on the lookout for down Allied aviators. Those nights spent behind enemy lines were cold, and the ground was hard. Also, Hensinger had been injured during his fall to Earth when he landed on a pile of sharp rocks. But luckily he held onto to his trusty parachute. The chute kept him warm and kept his bleeding to a minimum. Eventually, he made it to safety and then the comfort of the United States and to his home in Pennsylvania. There he began to date a childhood friend named Ruth. Eventually he proposed, but he had no ring. He held his lucky parachute in hands and proposed. He told Ruth how it saved his life and that he wanted her to fashion a wedding dress from the dirty, blood-stained nylon. Of course she said yes. To both questions. She racked her brain to figure out how in the world she could transform this stained bit of nylon into a dream dress. Walking passed a shop she saw a dress inspired by one worn on Scarlett O'Hara in the 1939 film Gone With the Wind. She patterned the dress to match that while designing a veil and bodice to boot. While another local seamstress sewed the veil and bodice, Ruth sewed the skirt, using the parachute strings to lace the skirt higher in the back than in the front. Keeping with tradition, Hensinger didn't get to see his wife's parachute dress until she walked down the aisle. He was a happy man, according to Ruth. The couple was married for 49 years before Hensinger died in 1996. In the years between, two other generations of women were married in Ruth Hensinger's parachute dress. The dress is now on display at the Smithsonian Institution's Museum of American History. #smithsonianmuseum #smithsonianmuseumofamericanhistory #ww2 #worldwar2 #parachute #paratrooper #gonewiththewind #fashion #scarlettohara #lovestory #parachuteweddingdress #weddingfashion #historyfactsdaily #historypodcast #notoriousnarratives #amazinglovestory

A post shared by Notorious Narratives Podcast (@notoriousnarratives) on

Събирането на любовните писма на войници стартира преди 20 години. Досега музеят е получил хиляди кореспонденции, които събират любовта, мъката и отчаянието на хората, които се борят за мира.

Едно от писмата, което показва отчаянието от липсата на любимия е на Пат до втори лейтенант У. Дейл Браун от армейския въздушен корпус.

„По радиото се пее: Ако мога да бъда с теб един час тази вечер”, започва тя. „Честно казано, не знам какво се е случило с мен. Знам само, че искам да бъда с теб. Дори след това, което ми каза снощи, искам да те видя."

Според г-жа Кизер тя не е единственият човек, който пише писма до г-н Браун. Семейството му предоставя на музея колекция от десетки писма, в които има кореспонденции с поне четири жени. Семейството разказва, че във всички писма до Браун, жените постоянно го питали защо не им отговаря или защо не се виждат.


The letters my grandfather wrote my grandmother during WWII are one of my treasured possessions, filled with love, sentiment and the most beautiful penmanship I’ve ever seen. There is nothing like the personal touch of a handwritten letter. Letter writing takes time, effort and reflection something often overlooked in our fast paced lives. It forces you to speak slowly and with intention. A letter communicates to us that we are loved, remembered and missed. What better occasion than Valentines Day to collect your thoughts, pick up some stationery and your favourite pen and send some love. . . . #lebonheur #handwrittenwithlove #vintageloveletters #loveremains #lostartofletterwriting #bemyvalentine

A post shared by LE BONHEUR | HEIDI REITER (@lebonheur.ca) on

Пример за невъзможна любов е историята на англичанина Лесли Л. Ъпкрафт, намиращ се на борда на кораб, който обслужва британския кралски флот, и приятелката му Барбара Русо, която остава в родния си Бостън и мечтае да стане пилот.

В продължение на една година той пише страстни писма, с които обещават брак и непрестанна любов.

„Ако можехме скоро да сме заедно скъпа, бих дал всичко, за да се върна при теб“, пише той през декември 1944 г. „Толкова съм сигурен, че ще се върна при теб, след като ужасната война приключи.“

От музея разказват, че през 1944 г. Ъпкрафт предлага на своята любима брак, но никой не открива писмо, което да разкрие отговора ѝ. След това той ѝ пише още няколко писма и кореспонденцията приключва.


I have a enormous lot of letters from 1949-1967, But most are dated 1960’s, they are all Addressed to a Miss Laura, who I believe to be in her late teens in the 60’s, people who wrote to her include her boyfriend of a year “pat” who wrote her 60 letters in 1964 (I even have a picture he sent of himself) most are from her mother, father and grandparents But she also received other from friends, extended family and potential bf in later years, most letters I have found come form Davidson N.C , Berlin, Norfolk Virginia ,New York, Tennessee, North Carolina and Mississippi and many more. Laura also spent a good amount of time over seas, I have not Counted to see to how many letters there are altogether but as you can see it’s a large amount, I also have not read every single letter I would say I’ve gotten about 50% done. if you have anymore questions feel free to ask me, I am more then happy to send more photos Dm for purchase #vintageloveletters #vintage #ephemera #writtenletters #vintageletters #1900s #oldpaper #antique #antiques #paper #vintageenvelope #envelopes #vintagedecor #stamps #stampcollection #stampcollecting #postcard #postcards

A post shared by April (@thevintageduckco) on

След време Ъпкрафт разбира от свои приятели, че неговата любима се е сгодила, а малко след това той се жени за друга.

Писмата на Ъпкрафт са дарени на музея преди повече от 12 години от семейството на г-жа Русо. Кизер, която е директор на Националния музей в Ню Орлиънс, казва, че въпреки раздялата Русо e имала чувства към Ъпкрафт. „Тя е имала силна връзка с него, за да запази писмата 70 години“, споделя Тони Кизер.

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня