Хенри VIII до Ан Болейн 

"Повелителко моя, приятелко моя!

Предавам сърцето си и себе си във Вашите ръце, оставям се на Вашата добра воля и Ви умолявам отсъствието ми да не отслаби привързаността Ви към мен. Това ще увеличи болката ми, което би било много жалко, тъй като раздялата ме наранява достатъчно, дори повече отколкото предполагах, че е възможно да боли.

Това ми напомня за една подробност, свързана с астрономията, а именно, че колкото по-далече от Слънцето са земните полюси, толкова по-изгаряща е топлината. Това се случва и с нашата любов. Делят ни разстояния, но страстта се увеличава – поне от моя страна. Надявам се, че същото се отнася и за Вас и Ви уверявам, че страданията, които нашата раздяла ми причинява, са толкова големи, че биха били непоносими, ако не беше силната ми вяра във Вашата неразрушима привързаност към мен.

За да Ви напомня своите чувства и тъй като не мога да бъда лично във Вашето присъствие, Ви изпращам подарък, който ще ме замести най-добре – моя портрет, както и няколко гривни, като си мечтая да бъда на тяхно място, когато ги поставите на ръцете си и изпитате удоволствието от допира им.

От ръката на Вашия слуга и приятел,

Хенри"