Джеймс Джойс до Нора Барнакъл

"Скъпа моя Нора,

Поразен съм. Прибрах се в единайсет и половина. Оттогава досега седя в едно кресло, като глупак. Не съм в състояние да върша каквото и да било. Не чувам друго освен гласа ти. Като глупак чувам само как изричаш „скъпи". Днес оскърбих двама души, защото се държах рязко. Исках да чувам твоя глас, не техните. Когато съм с теб, се отърсвам от презрителния си, подозрителен нрав. Бих желал да усетя главата ти на рамото си. Май ще отида да си легна. Половин час писах тия редове. А ти ще ми напишеш ли нещо? Надявам се. Как ще се подпиша? Няма да се подпиша, защото не знам като какъв да се подпиша.

Джеймс"