Можете ли да предположите, че малката ни държава може да се похвали с международно признати жени учени, постигнали редица успехи в полето на работата си? Днес ще ви разкажем за една от тези невероятни жени.

Тя се казва д-р Даниела Донева и е учен, изследовател, доктор по физика и ръководител на независима група по гравитация и астрофизика в университета в Тюбинген, Германия. Неслучайно Немското физическо дружество присъжда именно на нея наградата за млад учен "Густав Херц" за 2024 година заради изключителния ѝ принос в изследването на свойствата на черните дупки и неутронните звезди. Събитие, което се случва изключително рядко, особено предвид това, че тя е чужденка и е дама.

Необикновената си и вдъхновяваща история д-р Донева разказва пред Албена и Илиян за рубриката "Хвъчащите хора" на предаването "На кафе". Д-р Донева със сигурност няма един стандартен работен ден като повечето хора, защото тя се занимава с една от най-сложните материи в света.

"Работата ми е концентрана върху изучаване на обща теория на относителността на Айнщайн или иначе казано - какви са законите на гравитацията в режим на силни гравитационни полета и в режим на големи кривини на пространство-времето. Подобни големи кривини на пространство-времето наблюдаваме примерно близо до хоризонта на черната дупка. Затова и моята работа е концентрирана върху черни дупки и също и други компактни обекти като неутронни звезди. [...] Тоест ние изучаваме една теория, която е теорията на гравитацията на Айнштайн, която бих казала, че е една от най-сложните и най-красивите теории в физиката." – казва д-р Донева.

Снимка: iStock

Според д-р Донева от практическа гледна точка в еженевния ни живот това не би имало голямо значение за момента, но ако сметнем, че някога се наложи да напуснем Слънчевата система, с помощта на съвременните технологии е напълно невъзможно да стигнем дори и до най-близката звезда.

"От друга страна е ясно, че рано или късно човечеството, за да оцеле, ще трябва да напусне Земята, да излезе извън Слънчевата система. Затова единствено пробив във фундаменталната физика е нашият шанс да излезем, да отидем на други планети, както в "Интерстелар", ако помните, големият пробив беше теоретичен. Но за да се стигне до този теоретичен пробив, понякога е нужен един човешки живот, понякога са нужни стотици години." – продължава д-р Донева.

Д-р Донева признава, че не е очаквала голямото признание от страна на Немското физическо дружество под формата на тазгодишния приз  за млад учен "Густав Херц". 

"Това като цяло е доста голяма награда, която до момента е давана предимно на немски учени с много, много малко изключения. Така че за мен това беше изключително приятна изненада." 

Снимка: iStock

Д-р Донева споделя също, че се наблюдава известна дискриминация в средите на учените в Западна Европа. 

"Не бих казала, че съм имала някакви конкретни проблеми заради това, че съм от България. Все пак ние сме част Европейския съюз. Но мисля, че има определено един дух на недооценяване. И като цяло предпочитане на кадри от Западна Европа в университетите тук. Като цяло се убедих, че това е напълно незаслужено. Както студентите, така и докторандите в Германия са не по-добри от тези в България. И мога да кажа, че макар че съм прекарала много години в Германия, основата на моето образование идва от България. И по-специално от групата по гравитация на професор Язаджи в Софийския университет. Единствената разлика, която аз виждам между университетите в Западна Европа и в България е огромната разлика във финансирането на науката,"

Научете от видеото още за избора на д-р Донева да продължи професионалния си път в чужбина и за стереотипите, свързани с работещата майка в Германия. 

За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.

Прочетете също:

• „За жените в науката“: д-р Николета Кирчева за ролята на майка и учен и алтернативната антибиотична терапия
• За жените в науката“: таланливият астроном д-р Росита Кокотанекова, на която е кръстен астероид   
• „За жените в науката“: Д-р Росица Паунова, която изследва психични заболявания с помощта на изкуствен интелект    
• Отличиха три жени учени за смелите им проекти за нова антибиотична терапия, AI-базирана диагностика