„За жените в науката“: таланливият астроном д-р Росита Кокотанекова, на която е кръстен астероид

Днес ви срещаме с д-р Росита Кокотанекова – една от трите носителки на националното отличиe „За жените в науката 2023“ за България.

„За жените в науката“ са сред най-реномираните и очаквани ежегодни отличия в научната общност в България. Те предоставят финансова подкрепа на млади жени учени и имат за цел да подкрепят техните научноизследователски кариери, както и да ги вдъхновят да разкрият целия си научен потенциал.

Д-р Росита Кокотанекова е талантлив астроном с богат опит в изучаването на малки небесни тела. Това е една рядко изследвана област в България. Приносът на д-р Кокотанекова към проучването на астероиди е отличен от Международния астрономически съюз, който кръщава един от тях с нейното име. Проектът ѝ се фокусира върху изследването на еволюцията на кометите, където се съдържа ключова информация за началото на Слънчевата система и факторите, които са допринесли за развитието на живота на Земята.

А познанията, които ще се придобият при успешно изпълнение на проекта, не само ще разширят общото разбиране за кометите, но и ще предоставят възможности за бъдещ добив на полезни ресурси в космоса. В момента Росита е главен асистент в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН.

Ето какво сподели специално за Edna.bg д-р Росита Кокотанекова за момента, в който е осъзнала, че нейният път е науката, какво я мотивира и как можем да запалим интереса на момичетата към науката.

Кога разбрахте, че искате да се занимавате с наука?

Пътят ми в науката е съвсем естествено продължение на детството и ученическите ми години. Още тогава благодарение на родителите ми, които са преподаватели по астрономия, направих първите си стъпки в тази посока. Когато постъпих в университета знаех, че това е областта, която ми е най-любопитно да изучавам. Но тогава още нямах ясни планове за това как ще се развие професионалния ми път. Някъде по време на бакалавърската ми степен започнах да се срещам с професионални астрофизици и забелязах, че начина им на живот и работа съвпада с това, за което аз си мечтая – пътуванията до далечни обсерватории, наблюдения с впечатляващи телескопи и инструменти, колаборации с пъстри международни екипи, всекидневното сблъскване с любопитни въпроси за космоса.

За пръв път от 83 г. Юпитер и Уран се срещат в Телец: какви изненади очакват всяка зодия
На фокус

Така стъпка по стъпка започнах да работя по научни проекти – първо за бакалавърската и магистърската си дисертация, по време на летни стажове, а после и като докторант. Всяка една от тези стъпки беше водена от любопитството ми да пробвам нещо, което ми е интересно, а не с ясната цел, че това непременно ще ми осигури кариера като учен.

Как протича работният ден на една жена учен?

Напълно убедено мога да кажа, че всеки един учен прекарва дните си по различен начин. Графикът изключително много зависи от научната област, в която работиш, както и какви професионални задължения имаш освен изследователската дейност (например преподаване, административни отговорности и др.). Моята позиция в БАН е напълно изследователска, но дори и самата ми научна работа включва редица разнообразни задачи, които включват главно кандидатстване за наблюдателно време и финансиране, събиране на данни в обсерваториите, писане на компютърни програми за обработка на данните, анализ на наблюдателните данни, писане на статии, рецензия на статии, презентации на резултатите и тн.

Тези основни задачи в процеса на работа в наблюдателната астрономия, обаче често се изпълняват в екип с други хора, затова работата ми включва и много срещи с колаборатори, докторанти/студенти, както и обмен на информация и идеи с научната общност на различни форуми. В зависимост от това по какви проекта работя и в какъв стадий са те, всеки един мой работен ден изглежда различно. Понякога в рамките на един ден се налага да прескачам от задача в задача, а понякога се налага да се задълбоча и да работя по едно конкретно нещо в продължение на часове, дни, дори и седмици. Мога да кажа, че единственото общо между работните ми дни е, че повечето от тях изискват продължителни часове пред компютъра.

Защо според Вас професиите в областта на научната дейност не се смятат за типично женски?

Според мен основната причина за това е историческа. Едва през 20-и век жените започват да получават равни права с мъжете, а с това и достъп до образование, което да им позволи да развият потенциала си и да станат учени. Само преди 50 години, едва 15% от всички докторски степени в световен мащаб са били давани на жени и чак сега нивата достигат до 50% (като в дисциплини като физиката, за съжаление, все още остават под 25%). На практика образователните програми, научните институции, както и начина на работа на изследователите, са се развивали в продължение на векове, взимайки под внимание нуждите само на мъжете (и то най-вече на богатите мъже от етническото мнозинство на конкретната държава). И едва в последните 100 години, откакто в научните среди са допуснати жени и други слабо представени общности, научната среда започва да се променя, така че да е по-благоприятна и достъпна за всички. Доколкото знам, в България достъпът на жените до науката е бил ускорен по време на Социализма, когато жените са били стимулирани да се занимават с технически дисциплини и точни науки. Но въпреки това жените в науката и особено на ръководни позиции в научните институти остават малцинство и до днес. Самият факт колко често в ежедневието все още се чува разделението на „мъжка работа“ и „женска работа“ ясно показва, че културно при нас разделението между половете остава доста значително.

Какво Ви мотивира в научната ти дейност?

Най-силният мотиватор за мен е научната общност, от която съм част. Най-усърдно работя, когато си партнирам с колеги по определен проблем. А най-много се задълбочава, когато знам, че с моята работа допринасям пряко за напредъка по определен интересен научен проблем, така че след време да успеем да достигнем до още по-интересни открития.

Работата ви е съсредоточена върху изследване на необятния Космос и по-специално - кометите. Колко са важни те за живота ни тук на Земята?

Кометите са малки тела богати на лед. Те са били образувани в ранните етапи на сформиране на Слънчевата система и са останали запазени извън орбитите на планетите почти непроменени за повече от 4 милиарда години до днес. Предполага се, че кометите и живота на Земята са свързани по два важни начина. Най-широкоразпространената хипотеза за образуването на Земята предполага, че планетата ни е била образувана с малко съдържание на вода в състава си. Така, за да се превърне в обитаема, нашата планета е преминала през активен период, в който е била „бомбардирана“ от комети и астероиди, богати на вода и органични съединения. Затова и изучаването на тези малки тела е толкова интересна задача – то ни позволява да надникнем в миналото на Слънчевата система и да разберем кои условия са необходими за възникването на живот на една планета и да оценим шансовете и на други планети около други звезди в нашата галактика да съществуват живи същества.

Освен за възникването на живот на планетата, кометите се считат и за една от потенциалните опасности за унищожаване на живота. Вероятността комета да се сблъска със Земята в близките десетки хиляди години е изключително малка. Но въпреки това, за нас като човечество е важно да се подготвим дори и за толкова нисковероятен сценарий. Затова изучавайки свойствата на кометите, ние допринасяме за това да можем да предвидим какви евентуални опасности се крият от потенциален сблъсък с комета и как бихме могли да предотвратим удара или последствията от него.

Още от Известни

Какво ви мотивира да се насочите към изучаването на малки небесни тела, които са рядко изследвана област в България?

След края на магистратурата си исках да започна доктрантура по наблюдателна астрофизика. Кандидатствах за различни позиции, но тази, на която се спрях беше именно посветена на кометите. Преди да разбера за нея нямах почти никакъв интерес към Слънчевата система. Точно, когато кандидатствах, обаче, кометите влезнаха във фокуса на медиите с разпадането на една обещаваща да стане много ярка комета (ISON), както и с приближаването на активната фаза на космическа мисия Розета. Тези новини ме накараха да се разровя и да разбера, че това е една област, в която има много неразгадани все още въпроси и предстоят десетилетия на интересни открития. Съчетано с невероятните научни ръководители, които предлагаха тази докторантска позиция, това ме убеди, че искам да се развивам именно в тази област.

Какви конкретни находки или заключения от вашите изследвания на комети считате, че могат да бъдат ключови за разбирането на началото на Слънчевата система и развитието на живота на Земята?

Моите изследвания използват наблюдения на ядрата на комети, за да характеризират физическите им свойства. Колкото повече обекти наблюдаваме, толкова повече започваме да разбираме как те еволюират, тоест как са се променили след образуването си. С това разкриваме и как точно протичат процесите на еволюция и как варират определени характеристики на кометата. Така моите изследвания допринасят за това да можем да разграничим оригиналните (вродените) свойства на кометите от тези, които се променят в резултат от тяхната еволюция. Това познание е ключово за моделите изучаващи ранните етапи на Слънчевата система, образуването на планетите и възникването на благосклонни условия за живот на нашата планета.

Каква е вашата роля в мисията на Европейската космическа агенция – Comet Interceptor, и как се очаква тази мисия да допринесе за нашето разбиране за кометите и космическата среда?

Част съм от научния екип на мисията Comet Interceptor почти от самото и замисляне. Заедно с целия екип от учени и инженери успяхме да разработим концепцията за мисията и да спечелим финансирането и развитието и от ЕКА. А в следващите няколко години трябва да довършим разработката на инструментите на сондата и да гарантираме, че научните цели, които сме си поставили могат да се изпълнят. В момента съм член на работната група, отговорна за подбирането на комета, към която да изпратим космическия апарат. Comet Interceptor е първата космическа мисия, която се разработва без да се знае точно кой конкретен обект ще бъде посетен. Това се налага, защото с мисията целим да достигнем до дългопериодична комета, която за първи път се приближава до Слънцето. В повечето случаи времето между откриването на такъв обект с телескопи от Земята и преминаването на кометата близо до Земята е недостатъчно, за да се изпрати сонда до тях. Единствената възможност е да се подготви апарат, който да бъде изпратен предварително в космоса и да изчака подобаващ момент, за да достигне новооткрит обект. Точно това е и стратегията ни с Comet Interceptor. На този етап в разработката на мисията, нашият екип трябва да се подготви точно за този необичаен подход. Сега работим, за да може да гарантираме, че когато мисията е готова ще открием и ще достигнем до възможно най-интересната комета.

Говорим си за...

Как можем да запалим интереса на момичетата към науката?

Аз си мисля, че всяко дете има вродено любопитство да изучава света около себе си. С израстването си, обаче, поради редица причини постепенно губим това нестихващо желание да научаваме повече за непознатото и губим способността си да се вглъбяване в изпробването на нещо ново докато не го усвоим. Това ме кара да си мисля, че ако искаме повече момичета да се насочат към науката трябва да намерим начин да поощряваме любопитството им към всяко нещо, което ги влече. Но още по-важно от това е да им показваме, че за да научат нещо да станат добри в него няма нужда да имат изключителен вроден талант и от раз да могат да се справят с предизвикателствата без грешка. А напротив, трябва да им покажем, че допускането на грешки и преодоляването им с упорство и труд е това, което ще ги отведе напред.

Мотото на националната програма е, че светът има нужда от наука, а науката – от жени. А от какво имат нужда жените в науката?

Не бих си позволила да говоря от името на всички, защото всеки учен и всеки човек като цяло има различни нужди. Ако трябва да споделя своето виждане, няколко са ключовите неща според мен, за да може една жена да бъде едновременно успешен учен и удовлетворен човек.

От чисто практическа гледна точка е необходимо адекватно финансиране на научната дейност, което да осигурява възможности за провеждането на интересни научни експерименти и активно участие в научната област на международно ниво. Освен това е важно работната среда да бъде оформена така, че професионалното развитие да е еднакво достъпно, независимо от конкретните лични обстоятелства и най-вече майчинството.

По-широко погледната, бих казала, че жените в науката имат нужда от безрезервна подкрепа и непоклатима вяра във възможностите им. Точно тук равноправието на половете играе много силна роля. Тогава, когато изчезнат всички съмнения, че жените могат да се справят с най-големите научни предизвикателства наравно с мъжете, приносът на жените в научната среда ще се оцени още по-високо и ще могат да се създадат по-благоприятни условия, така че всяка жена учен да развие максимално потенциала си.

За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.

Прочетете още: