Може ли да се рисува върху водата? На пръв поглед това няма как да стане, но дали е така...
Представете си плитък съд с вода със сгъстена консистенция, върху която художникът накапва специални бои с върха на четка. После с дървена пръчица изтегля боите в различни форми – нужен е усет, точна ръка и силно въображение и пак никога не се знае как точно ще изглежда картината. Следва най-магическата част – върху повърхността на водата се поставя лист хартия, изчаква се малко, след което листът се издърпва внимателно и... рисунката е там!
Изкуството е доста разпространено в наши дни в съседна Турция, но всъщност корените му трябва да се търсят на територията на Туркестан някъде през IX век сл. Хр. Най-старото запазено ебру е от 1554 г. По времето на Османската империя се е смятало за изтънчен вид изкуство, което не всеки художник е владеел. Имената на майсторите са неизвестни, с много малки изключения – например Хатиб Мехмет Ефенди, живял в Истанбул през първите години на XVIII век. По това време ебру се оформя окончателно като концепция и техника на изпълнение.
Под името "турска хартия" ебру постепенно се разпространява от Турция към Европа, като става известно дори в САЩ.
Следвайки традициите на ислямското изкуство, художниците създавали композиции от флорални елементи - най-често с лалета и рози. С лалето те изразявали своята любов към Аллах, тъй като лалето е негов символ, а чрез розата – привързаността си и обичта към пророка Мохамед.
Ебру позволява широк размах на въображението – от абстрактни, но изящни цветови комбинации, до цветя, животни, хора и предмети. Отначало тази техника се използвала за рисуване само върху хартия. Била прилагана предимно за декориране на листовете, които са служели за официална кореспонденция, за украса на страници и корици от Корана или на поетични стихосбирки. Впоследствие като повърхности за отпечатване започнали да се използват платове, главно коприна, и дори глина.
Всеки майстор сам си набавял или изработвал основните материали за ебру: вода, бои, плитък съд, хартия, материал за уплътняване на водата, инструменти за рисуване.
Боите били от минерален и растителен произход. Те се стривали на прах и към тях се добавял животински жлъчен секрет, за да станат гъсти и силно концентрирани.
Водата се сгъстявала с помощта на растителната смола китре. Тя се извличала от растението орлови нокти, което пък било много разпространено в Турция, Иран и други азиатски страни.
Хартията трябвало да бъде такава, която попива добре. Четката се правела от изсъхнал клон на розов храст, а върхът – от конски косми. Освен четка, се използвали и други инструменти – гребен и биз, за да се постигнат нужните ефекти при рисуването.
Подготвените бои се пръскат капка по капка върху вече сгъстената вода. След това с гребена и биза пръските боя се придърпват в различни посоки и им се придават разнообразни форми. Накрая готовата картина бива пренасяна на хартия.
В наши дни повечето от минералите и необходимите съставки са заменени със съвременни химикали. Ръчно изработените инструменти също вече могат да се купят в специализирани магазини. Изкуството става достъпно за широк кръг любители и ученици. В България има доста ентусиасти, които в търсене на подходящи заместители дори могат да се похвалят с нововъведения в техниката.
Днес декорация, направена с техниката ебру, може да се види по стените на домове, върху керамични и порцеланови съдове, върху текстил за интериора. А в интернет има доста видеоуроци за това как се прави... воден маникюр например.
Автор: Тоня Василева
* Видео с рисунки върху вода, направени с техниката ебру.
