Как се рисува върху вода

Техниката ебру датира от IX век сл. Хр.
Снимка: Thinkstock

Може ли да се рисува върху водата? На пръв поглед това няма как да стане, но дали е така...

Представете си плитък съд с вода със сгъстена консистенция, върху която художникът накапва специални бои с върха на четка. После с дървена пръчица изтегля боите в различни форми – нужен е усет, точна ръка и силно въображение и пак никога не се знае как точно ще изглежда картината. Следва най-магическата част – върху повърхността на водата се поставя лист хартия, изчаква се малко, след което листът се издърпва внимателно и... рисунката е там!

Изкуството е доста разпространено в наши дни в съседна Турция, но всъщност корените му трябва да се търсят на територията на Туркестан някъде през IX век сл. Хр. Най-старото запазено ебру е от 1554 г. По времето на Османската империя се е смятало за изтънчен вид изкуство, което не всеки художник е владеел. Имената на майсторите са неизвестни, с много малки изключения – например Хатиб Мехмет Ефенди, живял в Истанбул през първите години на XVIII век. По това време ебру се оформя окончателно като концепция и техника на изпълнение.

Под името "турска хартия" ебру постепенно се разпространява от Турция към Европа, като става известно дори в САЩ.

Следвайки традициите на ислямското изкуство, художниците създавали композиции от флорални елементи - най-често с лалета и рози. С лалето те изразявали своята любов към Аллах, тъй като лалето е негов символ, а чрез розата – привързаността си и обичта към пророка Мохамед.

Ебру позволява широк размах на въображението – от абстрактни, но изящни цветови комбинации, до цветя, животни, хора и предмети. Отначало тази техника се използвала за рисуване само върху хартия. Била прилагана предимно за декориране на листовете, които са служели за официална кореспонденция, за украса на страници и корици от Корана или на поетични стихосбирки. Впоследствие като повърхности за отпечатване започнали да се използват платове, главно коприна, и дори глина.

Всеки майстор сам си набавял или изработвал основните материали за ебру: вода, бои, плитък съд, хартия, материал за уплътняване на водата, инструменти за рисуване.

Боите били от минерален и растителен произход. Те се стривали на прах и към тях се добавял животински жлъчен секрет, за да станат гъсти и силно концентрирани.

Водата се сгъстявала с помощта на растителната смола китре. Тя се извличала от растението орлови нокти, което пък било много разпространено в Турция, Иран и други азиатски страни.

Хартията трябвало да бъде такава, която попива добре. Четката се правела от изсъхнал клон на розов храст, а върхът – от конски косми. Освен четка, се използвали и други инструменти – гребен и биз, за да се постигнат нужните ефекти при рисуването.

Подготвените бои се пръскат капка по капка върху вече сгъстената вода. След това с гребена и биза пръските боя се придърпват в различни посоки и им се придават разнообразни форми. Накрая готовата картина бива пренасяна на хартия.

В наши дни повечето от минералите и необходимите съставки са заменени със съвременни химикали. Ръчно изработените инструменти също вече могат да се купят в специализирани магазини. Изкуството става достъпно за широк кръг любители и ученици. В България има доста ентусиасти, които в търсене на подходящи заместители дори могат да се похвалят с нововъведения в техниката.

Днес декорация, направена с техниката ебру, може да се види по стените на домове, върху керамични и порцеланови съдове, върху текстил за интериора. А в интернет има доста видеоуроци за това как се прави... воден маникюр например.

Автор: Тоня Василева

* Видео с рисунки върху вода, направени с техниката ебру.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти