Именно сега

Именно сега
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Трябва да живеем сега. Нито минута пo-рано, нито миг по-късно. Сега.

Като дете се взирах в трамвайните релси, заслушвах се в делничния звън на трамваите и си представях, че релсовият път отвежда хората на какви ли не чудни и непознати за мен места. Представях си как едни се прибират вкъщи при своите семейства, а други как просто "убиват" времето, докато се клатушкат насам-натам в металния търбух на возилото.

Времето убива нас.

Миналото е убежище за спомени. Ние сме така устроени, че в шкафа за стари неща пазим само хубавите от тях. Спомените, които са ни карали да се усмихваме, да целуваме и да бъдем добри. Помним радостта, а мъката и тъгата избледняват като моментални снимки, направени с Polaroid. Не можем да захвърлим миналото, но и не трябва да се втренчваме в него.

Именно сега осъзнавам, че съм жив. След толкова много години, след толкова много зими и лета, аз разбирам смисъла на малките и прости неща, които само привидно изглеждат досадни като навик. В крайна сметка навиците ни определят и ни карат да се чувстваме ако не щастливи, то поне спокойни. Навиците, шаблоните и всичко онова, което се повтаря.

Сега си припомням какъв е мирисът на земята, на дъжда и градушките. Припомням си много миризми и аромати, които съм забравил с възмъжаването. Децата помнят на какво мирише захарният памук. Възрастните помнят какво са им причинили другите възрастни.

Не че искам да бъда отново дете. Но именно сега си давам сметка колко важно е да помним мириса на нещата, които ни правят истински живи.

Именно сега, преживял няколко любови, аз не се обръщам за помощ към тях. Те вече са били. Тях вече ги няма. И те са в онзи шкаф за стари неща, който най-накрая трябва да изхвърля от съзнанието си. Сега аз мога да пиша за любов, имам право и на надежда, че следващата също би била възможна и без да пускам въображението си като светулка в тъмното. Светулките не са задължителни, когато в небето греят звезди. Помня светулките като дете, но те продължават да светят някъде там, където никога повече няма да се завърна. А и в града те са рядкост.

Именно сега имам право да се просна в тревата на Борисовата градина и да гледам право към небето. Да се рея с облаците, докато в главата ми нахлуват рими за любовта, която вече е била. Любовта е тази, която ни избира. Иначе всеки е свободен да я възпява в стихове, картини и песни.

Именно сега, докато гледам как ремонтират трамвайното трасе по гръбнака на булевард "България", аз осъзнавам, че всъщност този път е друг. По него ще се носят по-безшумни трамваи. Те ще правят обратен завой на последната си спирка и ще се връщат обратно. Не назад, а обратно, което означава напред. Ще возят в стоманените си търбуси хора, които повече няма да могат да "убиват" времето, защото единствено времето може да бъде безмилостно с нас.

Децата в нас не умират. На петнадесет, на тридесет и пет и на седемдесет и две ние се чувстваме по един и същи начин. Само релсите на нашите пътища са други.

Жив съм. Именно сега.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент