Летуваме край морето. Късно вечер, преди сън, лягаме в шезлонгите на терасата с изглед към морската шир и тихо си говорим.
Нощта е лунна. Проблясват светлинките на светулките, летящи две по две. Лек ветрец се шмугва в листата на смокиновите храсти. В тишината на тъмнината се чува само хорът на щурците и мекият плясък на вълните. Морето, преливащо от нежност и гальовност, целува сушата, а тя, жадна за ласки и обич, го изпива.
С безшумни котешки стъпки, моят мъж се приближава към мен, слага пръст върху устните ми и с жестове ми подсказва да наостря слуха си. Нещо се шумоли в близката беседка, доскоро окупирана от запалени картоиграчи. Сега оттам долитат приглушено два гласа - мъжки и женски:
Мъжът: "Обичам те!"
Жената: "И аз! Много!"
Мъжът: "Аз повече!"
Застиваме в мълчание. Не смеем да помръднем – да не развалим магията от чутите признания. От беседката се показват първо два бастуна, после двата силуета - на мъж и на жена, които се държат за ръце. Разпознаваме най-възрастната двойка в почивния дом.
Какъв ли копнеж по взаимна вярност изтръгва от душите човешки тези велики думи! Какво ли изпитват те сега, когато в тази "пораснала" възраст, се вливат в сърцата им живителните сокове на любовта – голяма и дълга!
И колко възраждаща е невероятната сила на сигурната съпружеска обич, с която те политат в небесата на щастието!
Трепетните ръце на моя съпруг обгръщат здраво тялото ми.
Усещам горещите му устни върху моите и соления вкус на сълзи, които мокрят лицата ни…
Автор: Петра Ташева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Добави ни в предпочитани източници в Google
