Една крехка жена на футболен мач (кратък пътеводител)

жена футбол
Снимка: Thinkstock

Вяра Иванова

Сигурна съм, че да си жена и да отидеш да гледаш футбол на стадион не е голяма работа. Просто приятно преживяване, в повечето случай семейно, неделно - или поне такива установени традиции имат хората в доста държави.

Ето защо ми стана странно, когато споделих на мои близки, че ще ходя да гледам на живо българското вечно дерби и получих доста интересни коментари, вариращи от шок, през уплах, та чак до същински потрес.

“Вземи си каска”, “Беше ми приятно, че те познавах”, “Ама не те ли е страх?”, “Моля те, пази се”, “Внимавай къде ходиш, сядаш, стъпваш, кой гледаш, как го гледаш…”.

Чакайте малко, аз на мач ли отивам или ме изпращате на 10-годишна военна мисия в Ирак? Ясно ми е, че има агитки, викащи хора, песнички и факли, но толкова ли е страшно?

жена футбол
Снимка: Thinkstock

Ами… отидох, видях и оживях. Няма да споменавам в сектора на кой отбор съм била и за кой отбор е била моята подкрепа, тук това няма никакво значение. Вярвам, че жените във всички сектори, преживяват сходни неща. 

Началото винаги е трудно, смръщени полицайки те опипват, ровят ти из чантата, вадят ти тампоните, за да ги огледат по-добре. Но нищо, по-добре така, поне сигурността е на ниво?

Най-сетне влизаш в стадиона, изглежда готино и някак величествено. Но идва проблемът със седалките. Сега да сядам ли върху тези посивели от мърсотия столчета или не? Всички около мен започнаха да редят вестници и брошури върху местата си и разбрах, че и аз трябва да направя така, за да не се изцапам.

жена футбол
Снимка: Thinkstock

Седнах, обаче големите мъжаги на реда пред мен, решиха, че са под твърде голямо напрежение и ще стоят прави по време на целия мач. Аз останах да вися някъде по средата - от тях не виждам нищо, но пък ако се изправя, миловидният дядо за мен няма да вижда съвсем нищичко.

Останах седнала, а вратът ме заболя от опитите ми да следя топката от това положение. Дядото зад мен реши да ми се отблагодари като чинно пълнеше врата ми с люспи от семки. Господинът похапваше слънчоглед с упоритостта на хамстер и небрежно подхвърляше остатъците надолу към мен.

Иначе мъжките викове ги преживях, а и ги разбрах напълно. Съвсем в реда на нещата и атмосферата са, особено когато отборът ти печели. От димките и факлите бях далеч, така че кислород не ми липсваше. А дали бих отишла отново на стадиона? Разбира, се.

Оказа се, че ми харесва това преживяване и всъщност бих завела детето си някой ден на стадиона, макар и сега да се мръщя на някакви малки несъвършенства. Не разбирам нищо от футбол, но разбирам хората, които обичат да ходят и да подкрепят отбора си. Те са сплотени от някаква идея, нещо, което можеш да срещнеш доста рядко в днешно време.

Истината е, че е готино да гледаш мачове на живо. Това, което не е готино е, че нямаме култура за подобни събития. Стадионите са в окаяно състояние, отдавна не можеш да различиш цвета на седалките заради мръсотията, полепнала по тях, а какво остава да си помислиш да седнеш отгоре.

Едни стърчат прави, други седят, децата и възрастните хора не могат да видят нищо. 

Има какво да се промени, както във всяко нещо. Защото е крайно време да не трябва да стоим на тръни, когато сме на мач, да не ни трябва каска и да не ни мислят за луди, когато отиваме да гледаме спорт, който би трябвало да сплотява хората, а не да поражда омраза.

Защото на стадион се ходи със знаме, а не с каска.

Вижте още:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

На коя известна личност бихте искали да приличате?

Абонамент