Срамна работа, ама хубава

Срамна работа, ама хубава
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Преди няколко дни попаднах в часа по танци в едно столично училище, който води хореографът Петър Илиев като част от програмата “Танцуващи хлапета” на фондация Iliev Dance Art. Физкултурният салон се напълни с единайсетгодишни момичета. Имаше и малко момчета, които бяха застанали най-отзад.

Първоначално си помислих, че се притесняват да застанат отпред, дори не се замислих специално. Съвсем нормално е в час по танци, момичетата да са първа писта. Но всичко, на което станах свидетел в рамките на един учебен час, ми разказа една съвсем друга приказка за момченцата и момиченцата, отношението им към тялото, пространството, което са готови да заемат и срама.

Ще започна от края. Оказа се, че момчета бяха застанали най-отзад, защото танцът, който изучаваха беше в стил меренге. Това е доминикански музикален и танцов стил във френетично темпо. И те бяха предпочели да имат повече пространство около себе си, вместо да си пречат един на друг.

При момичетата в предните редици имаше известно напрежение и сгъстяване. Някои от тях дори не искаха да се разделят, сякаш нещо много фатално може да се обърка, ако са на две крачки една от друга. Всичко това беше много симпатично и някак нормално за млади дами в предпубертет. Може би въобще нямаше да ми направи впечатление, докато хореографът не ги попита: “Къде ви е енергията? Тук не можеш да се скриеш зад учебника и тетрадката.. и хайде от мен да мине, ще си вдигна ръката”.

Показа им още веднъж стъпките и каза: “Хайде сега, направете го с енергия”. И тогава видях лицето на срама като кадър на каданс  – едно хубавко момиченце подскочи с много устрем, очите на приятелките около нея я изгледаха смаяно и за тези части от секундата, в които краката ѝ отново докоснаха земята, тя се присви от неудобство, сложи ръка на устата си и затвори очи. Срамуваше се.

Много се засрами от това, че допусна да направи едно-единствено движение с енергията, която носи в себе си. Приятелките ѝ някак се успокоиха от реакцията ѝ на срам и продължиха да опитват да копират движенията с желание да ги направят добре, но всички останаха съвсем сериозни. Сякаш ще разпределят хуманитарни помощи, а не се опитват да научат стъпките на весел доминикански танц. Тя не направи втори опит да бъде енергична, вместо технична.

По-късно споделих с Edna жена-танцьорка, която идва при мен на консултации. И тя ми каза: “И аз много се притеснявах да танцувам с енергия, когато бях 5-6 клас. Залагах на това да бъда издържлива и да имам повече мускули, мислейки че това е начинът. Вярно е, има срам и неразбиране, че това е най-доброто от нас и е важно да не го крием. Но да ти кажа честно, не са и много преподавателите, които го поощряват. Аз поне не случих на такъв. Сама трябваше да открия разликата”.

Когато споделих с Петър Илиев какво ми е направило впечатление, той оправда чувството им за срам с пубертета, но все пак сподели, че често вижда такъв свян и при някои завършили професионални училища балетисти и танцьори... “особено, ако трябва да направят някое движение, което изглежда по-сексуално”.

Сетих се за едни думи на Елена Кодинова, които наскоро прочетох в политически контекст: на село хората се управляват чрез срама, в града – през вината и страха от закона. Когато срамът е онова, от което най-много се боиш, когато присмехът на близки и далечни те плаши повече и от присъда или нечиста съвест, ти не си достатъчно израснал и укрепнал, за да се възползваш от оздравителната и съзидателна сила на самоиронията”.

Точно това правеха момчетата от последната редица. Те се самоиронизираха, когато бъркаха нещо. Оплитаха ръце и крака, обаче каквото и да правеха, влагаха цялата си енергия. Получи им се. Усвоиха стъпките, привличаха погледа. Не се срамуваха, че от време на време движенията бяха хаотични. Смееха се, просто защото е смешно да си оплетеш краката.

В интимните отношения и особено под завивките, нещата стоят по абсолютно същия начин.

Разните му там техники могат да свършат някаква работа, само ако вече си изпълнен със собствената си енергия. Тогава е разкошно да бъде внесено и разнообразие във формата. Пък ако нещо не се получи, може да е толкова смешно, че да те държи нахилен дни наред. Ако от нещо те е срам, техниките не помагат. Най-много да развиеш мускули. И да ти се присвива сърцето в чудене – трябваше ли да му дам или не трябваше?

Удоволствие няма как да се изпита, поне не удоволствието да избухне всяка твоя клетка и да затанцува заедно с Вселената – единственото нещо, заради което сексът си струва. Иначе е “платен” – с пари, услуги, семейно задължение, срам или вина, все тая. Разменна монета съществува. Истински, животворящ обмен на енергия – не. 

Стратегиите и знанието “как се прави” не лекуват срама - от голото тяло, от някаква представа, че нещо не ни е наред или от това, че на някакво подсъзнателно ниво е жива заръката на бабите: “това е срамотия”.

И тук не става дума за срама от тялото. Съвсем не. Той е следствие от неудобството да изразиш своята жизнена енергия. Точно това научих на този урок по балет. Тялото реагира със скованост,  само ако му е зададена “програма” да не го прави, да се свие, да я прикрие. Защото истинската ни енергия е ослепителна, очарователна, магнетична, витална, вихрена, разтваряща, неподвластна на контрол. Тя Е и иска да танцува. Да се лее в красиви форми и движения, да звънти със своя звезден смях, да изрази своето величие. И много важно – не е вулгарна. Никога.

Наскоро си говорих и с Мила Искренова за това колко е могъща и трансформираща силата на танца. Затова как дори не се налага да разбираме, анализираме и да задълбаваме в разните му там сенки и подсъзнателни програми, които си живеят в нас и бойкотират творческия ни замах. Танцът ги освобождава, без да се усетим. Особено, ако позволим енергията ни да внесе уникалност в техничното движение.

Кой, кога, как, защо е възпитал този срам от същността ни в тази наша цивилизация не искам да разсъждавам. Той е факт и продължава да съществува. Видях го в телата на тези млади момичета, които утре ще бъдат зрели жени и ще искат да заявят своето място в света, да бъдат майки и съпруги. Много би било жалко, ако предадат нататък този свян, вместо напътствието на хореографа:  Пуснете я тази енергия. Давай, давай, давай. Браво!

Танцувайте, момичета. Срамна работа, ама хубава

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент