Поръсено с магия

Поръсено с магия
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Наскоро научих една история, която би могла да бъде много красива, ако двамата са били готови да повярват в това.

Тя била много наранена и недоверчива. Не искала повече да преживява това – да се довери, че любовта е по-силна от обстоятелствата, от верските различия.

От това, че е безсилна да промени традициите в рода му. Била наранена и физически – разделила се с плода, който набирал сила за живот у нея. Времената били други. Нямало как да ѝ се размине осъждането на обществото и на нейните роднини, ако роди в нечестие дете с кръвта на  друговерците. Това белязало живота ѝ оттук нататък. И изборите, за които се заклела в празната си утроба, че този път ще са разумни.

Появил се той, невинният. Харесали се на някакъв празник. Изпратил я. Целунал я и ѝ казал, че ще ѝ се обади.

„Няма да ми се обадиш” – ехидно промълвила. Тази вечер ѝ се лудувало, затова му позволила тази волност да я целуне за довиждане. Вярвала обаче, че щом толкова лесно се е дала, мъжете после никога не се обаждат. А и заради себе си не можела да позволи подобно своеволие да я извади от твърдото решение оттук нататък да бъде много разумна в избора на мъж.

Той, невинният, вървял към своя дом и не спирал да се чуди „защо тази жена си мисли, че няма да я потърси”.

С такъв въпрос ѝ се обадил на следващия ден: „Не разбрах, защо няма да ти се обадя? Искаш ли да вечеряме и да ми обясниш”.

Така започнала тяхната история.

Не се знае дали му е обяснила нещо разбираемо, или се е измъкнала кокетно, докато преценява, че този път си има работа с чисто същество. Усетила, че това е нейното предимство и надмощие. И решила – ще го подложи на изпитания.  Не спирала с капризите си. Всеки път провокирала някаква ситуация, от която да разбере ще се държи ли уважително към нея какъвто и женски каприз да му стовари на главата.

Веднъж, например, си хвърлила шапката, за да разбере дали той ще слезе надолу и после ще изкачи нагоре, за да ѝ направи кефа. Направил го човекът. Изпитанията продължили няколко години. Той оставал наивното момче, което никога не заподозряло, че е подложено на ежедневен тест за годност. Убеден бил, че тя си е такава. И такава я харесвал. И обичал. Тя вече започнала да свиква и да харесва неговата честност. Сигурно го е обичала. Разумът не е чак такъв властелин. Ако беше, щеше да му е измислила изпитания, които нямаше да издържи.

Едно нещо ѝ отказал – да намерят начин да се измъкнат от Желязната завеса и да заживеят в свободния бял свят. Това било единственото ѝ истинско желание. Той не се съгласил. Не от родолюбие. От страх за своите роднини, които щели да имат големи неприятности. И без друго бил син на враг на народа, тъкмо нещата около репресиите на семейството били утихнали, да им причинява нови драми за него било немислимо.

Тя залиняла и посърнала – защо били всички тези изпитания, след като не е намерила човека, който да бъде до нея заради единственото ѝ истинско желание? Започнало да ѝ прилошава често, страхувала се да върви сама. Не била болна. Била отчаяна. От разбити мечти. А вече не била и млада. Не било много лесно тепърва да търси друг. Била на ръба да замине сама и да го изостави. 

Някъде по това време се случило. И двамата не знаят дали е било истина, или сън. Но дори след златната си сватба, могат да се закълнат, че се е случило.

Седели в ресторант. Не помнят кой. Знаят само, че сервитьорът им донесъл шампанско. Не помнят повода. През годините понякога спорели дали е било на неговия, на нейния рожден ден, или в крайна сметка – насън. Едновременен сън, защото и двамата го помнят по еднакъв начин.

Когато тапата гръмнала, от шампанското започнали да излизат малки цветни мехурчета, които станали големи, оцветени във всички цветове на дъгата и заиграли весело около тях. Изпълнили цялото пространство, а те стояли като омагьосани. Продължават да го смятат едновременно за истина и за „напълно невъзможно“. Но едно е сигурно. След това на нея вече не ѝ ставало лошо.

Приела, че щом той иска, ще останат тук. Оженили се. Взели заем за апартамент и кола, изплащали го почти до своето пенсиониране. Дали се обичали, не е нещо, което някога са обсъждали. Не може да се разбере. Изглеждали сякаш са се споразумели да бъдат отговорни хора. Отгледали деца и внуци. С отдаденост, но и малко повече контрол, отколкото на децата и внуците им харесвало. Така и не разбрали, че децата и внуците им се родили, поръсени с магията на цветните мехурчета.

За тях било важно да са правилните хора, които правят правилните неща и много се стараели, забележат ли мехурчетата у деца и внуци, да ги пукат. Или да ги обясняват със законите на физиката и химията. А когато не могат – да отсичат „това е невъзможно”.

Има и такива истории. Можели са да бъдат много красиви, но са останали твърде обикновени.

Не настоявам, че съм права. Възможно е историята на тези хора да е точно такава, каквато трябва да бъде. Може би пък не е задължително да имаме високи очаквания към магията на шарените мехурчета. По-важното е, че ако в живота ни се появи нещо абсолютно невъзможно, което все пак е истина и поръси с магия живота ни, любовта винаги оцелява, дори никой от поръсените да не нарича това „любов и красота”.

Прочети още:

Взаимоотношения в ремонт

Размери, секс и аминокиселини

Нов превод на съветите на леля ти

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент