Пийте си, няма да ви преча...

Пийте си, няма да ви преча...
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Един мъж се приближил към хубава жена в приятно бистро и я попитал: “Какво пиете, красавице?“

“Single malt, 50-годишно”, отвърнала тя.

Ааа, пийте си, няма да ви преча...

Това е виц, разбира се, но пък ми напомни Edna женска вечер преди време, когато моя приятелка проливаше сълзи над въпроса: “Защо? И какво пак се обърка”. А друга ѝ каза: “Смени си най-накрая роувъра с някоя по-обикновена кола и ще си намериш мъж”. Трета не беше “за” такъв компромис: “Според мен, мъжът ми нямаше да е с мен, ако нямах БМВ. Вярно, че е чужденец, а в неговата култура е нормално жената да може сама да се издържа, но искам да кажа, че не трябва да смъкваш нивото си.”

Дванадесет бутилки новозеландски совиньон блан по-късно, към 5 сутринта, в компанията на нещо като “Single malt” вече бяхме отсяли зърното от плявата и говорехме единствено за това какво може да превърне чистотата на любовта ни в нещо с чистотата на характеристиките на “Single malt”. Едновременно чисто, квалитетно, скъпо и много желано.

Снимка: Thinkstock

Първата част от разговора, естествено, беше леко повърхностна. Приличаше на слабоалкохолната бира – уаш, която се получава от първата дестилация на ферментиралия малц. В производството на уиски, утайката от първия етап на дестилация се дава като храна за животните. В човешкия ни свят непрекъснато се удивлявам колко хора са склонни да се хранят с утайката от този първи процес. И после се чудят защо им е кофти. Но както и да е.

Ние сме грамотни момичета и знаем, че причините за неудовлетворение в емоционалния ни свят изискват вглеждане в собствения вътрешен свят – знаем си, че и в нас върлуват различни демони под формата на страхове, комплекси, чувство за вина, някакъв първичен срам.

В продължение на хилядолетия, посланията, които сме получавали от жените в рода си по отношение на познанието за живота, изобилието и парите, са крайно деформирани от моделите на взаимоотношения в познатата ни цивилизация. И в общи линии сме готови да се гмурнем до дъното, за да преоткрием изначалната чистота и същност на женската енергия.

Снимка: Thinkstock

Така че, всяка една от нас е пристъпвала прага на някой терапевтичен кабинет, езотерична практика или най-малкото е изчела необходимата литература, за да знае, че чистотата на любовта зависи първо от това да остраниш от себе си нежеланите примеси. При производството на уиски, това става на третия етап – след като вече се е дестилирало първото вино (low wine). Тогава основната задача на технолозите е да “отрежат” чистия спирт най-вече от едни примеси, които се наричат алдехиди и естери. В женския ни свят това е аналогията на чувството за вина и срам.

Снимка: Thinkstock

Сегашните модерни учения настояват, че трябва да приемаме всичко като част от нас, защото всичко е част от творението. Но там е работата, че вината е проникнала у нас от великата черна, тъмна пустота. Срамът е производен на вината. И мястото им е обратно в пустотата. Тези примеси нямат никакво място в чистотата.

И в емоционалния ни живот, и при дестилацията на уиски, за да се получи необходимото качество, “опашката” и “главата” на остатъка без примеси се отделят, но се запазват, за да бъдат добавени като специфичен аромат по-късно. Най-голямо внимание се отделя на “сърцето” – централната част на алкохолния поток. Тя е готова, когато достигне средно ниво на алкохолно съдържание 70-72⁰ и едва след това се разрежда с изворна вода до 63⁰...

Шотландците очевидно помнят едно-друго от древните знания. Ако искаш “вода на живота” (както те наричат уискито), трябва да се погрижиш най-внимателно за сърцето. Необходимо е то да достигне определена честота – може и в херцове, може и в “христово съзнание”, то е едно и също, само мерните единици са приспособени към различна аудитория (като целзий и фаренхайт). И после да се разреди с вода от извора – в нашия случай с реалност, в която попадаш, но максимум 10 градуса (или колкото там се пада в херцове) по-ниско трептене. Иначе ... “ще се обичам сам”, както пееше някога “Нова Генерация”.

Снимка: Thinkstock

Правилото е, че колкото по-кратък е този процес, толкова повече продуктът е без характер и аромат. Ако процесът е прекалено дълъг, има опасност уискито да придобие неприятен и тежък аромат. И тук средният път е ключа към успеха. Който разчита, че може само малко да се рефрешне и да си поотвори сърцето, си остава без характер и аромат. Който прекали с отварянето на сърцето, става неспособен да се интегрира сред себеподобни. Може да ги обича колкото си иска безусловно, ама няма тяга те да си кажат “искам и аз”.

Снимка: Thinkstock

В общи линии, най-често се получава ефектът с 50-годишното уиски от началото на текста. “Обичаш ли ме?” - “Обичам всички безусловно”- “Аааа, добре, обичай си ги.”

Следователно е важно да не подценяваме онова, което сме постигнали – и като статут, и като характер, и като отваряне на сърцето, но е позволено да смъкнеш от това ниво някъде около 10 пункта. Не повече.

И тогава ще има с кого да си играеш. 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент