Няма да го критикувам, това ще ми убие любовта

Няма да го критикувам, това ще ми убие любовта
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

“С много неща не съм съгласна с него – сподели наскоро моя приятелка за човека, за когото работи -  но го харесвам като творец. Когато започнах работа за него, бях наясно, че възгледите ни за света са различни. Това предложение, обаче дойде в много специален момент и си казах: добре, ще приема и няма да го критикувам. Така ще се науча да бъда по-приемаща”.

Моята приятелка е журналист, а човекът, за когото работи, е доста добър в кариерата си да изобличава, осмива и критикува пошлото. Специалният момент за нея не е свързан с финансови проблеми. Имаше си работа.

Беше свързан с това, че след лична драма, беше решила повече да не се “храни” с лоши новини. Изхвърли си телевизора, за да не гледа потискащите критични теми на деня, затвори си и "Фейсбука". Имаше нужда да излекува тялото и душата си от страховете, мъката, драмата, която тече към нас от медиите.

Лесно е, ако не си журналист. Можеш да зарежеш всичко това и да избираш само доброто, което срещаш в живота си. Но нейната професия я задължаваше да е информирана за всички гледни точки. Бяха я учили, че един журналист, ако не се ядоса поне на три неща, докато стигне сутрин до редакцията си, никога няма да стане добър в професията.

Затова имаше нужда да смени и задължителния информационен поток, който трябва да приема с нещо по-весело и позитивно, насочи се към по-развлекателните модули. И вътрешното ѝ намерение я послуша – получи предложение за работа от човек, който винаги я е разсмивал. Свързвала е името му единствено с радостта, която ѝ доставя.

В кухнята обаче е различно от това да ти сервират вкусно блюдо. Ситуацията е горе-долу като разликата между турист и емигрант. В единия случай си доставяш удоволствие, в другия – участваш във всички досадни детайли, свързани с това да се извлече есенцията, която да достави удоволствие.  И досущ като в интимна двойка с човек, когото си харесвал отдалеч, първоначалният възторг от това Джордж Клуни да ти звънне на вратата, бързо се подменя с характера, който трябва да понасяш. А той невинаги е приятен за съжителство.

Не знам дали знаете, но дори в най-готините творчески екипи (особено в тях), хората стигат до моменти, в които буквално не могат да се понасят, карат се, но продължават. Ако ги видите отнякъде зад сцената, няма да ви се вярва, че после пак са си близки и се обичат.

Горе-долу такъв беше случаят и с моята приятелка. Тя се срещна с възгледи за живота и отношение към хората, което я шокира много повече от лошите новини по телевизията. Човекът, който я разсмиваше, всъщност не обичаше хората.

И въпреки това поела предизвикателството. Не с намерение да променя него, а твърдо решена да отгледа в себе си крехкото цвете на приемането. Всеки път, когато ѝ се приисквало да го критикува или да разкаже на приятелките си нещо гадничко за поведението му „зад кулисите”, си спомняла, че в нея има и любов към него. Въздържала се от раздвояване на иначе пикантния си език. И казвала сама на себе си: ”избирам любовта”. 

”В някаква степен го направих от егоизъм, исках да ми е приятно, когато отивам на работа. Но по-интересното е, че за много неща, за които не му казвах, че не съм съгласна или че направо ме възмущават в него, с течение на времето, той сам променяше мнението си. Започна да става по-толерантен. Да говори повече за добрите неща, които бихме могли да правим заедно, отколкото за мерзостите, които си причиняваме като хора. Това спря да разсмива хората и той постоянно пробва отново да бъде саркастичен, за да не залезе звездата му, но все повече не му се получава. Не знам дали ще му проваля кариерата с тази моя мълчалива любов, която очевидно му влияе, но се забавлявам изключително много. Преди да го преживея лично, не ми се вярваше, че точно така работи – просто като се откажеш да критикуваш”.

С колеги и шефове е по-лесно, отколкото с интимните партньори. Но истината е, че ”точно така работи” и ако се заинатиш да не критикуваш човека до теб. Може би с един такъв подход ще разрушим традициите мъжът да се калява в партньорството като преминава през минираното поле на женската критика, но това не ви ли е скучно вече? На мен отдавна не ми е интересно. А аз съм Дева все пак, и мога да критикувам по-добре от всички...

Ако си спомняме по-често онази стара българска приказка ”Каквото направи дядо, все е хубаво”, дори от чист егоизъм да не се тровим с глупостите на друг, пак ще бъде по-добре за отношенията. И най-важното – няма да убиваме любовта. Онази, която усещаме в себе си. За чуждата, няма нужда да носим отговорност.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент