Вярвам, че най-неприятните и най-нелепите ситуации, в които попадаме, ни научават на най-много. Или поне урокът е толкова дълбок, че става част от основните ни механизми. Била съм в (поне) три токсични връзки, едната от тях беше приятелство. С риск да стане прекалено „Искрено и лично“, споделям с вас изводите, до които достигнах, след като оцелях.
1. Любовта е навсякъде
Един от бившите ми казваше „любовта е рядкост, не се отказвай“, защото се чудеше как да ме задържи. Повтаряше ми, че „такава любов“ трудно ще намеря. Живеех дълго с тази представа, че няма да получа втори шанс за такова свързване. А свързването не беше чак толкова специално, колкото той ми го представяше. Манипулация, пренебрегване, лъжи – мога да събера по три от всеки вид само като изляза на улицата. С всеки изминал ден след раздялата ни, аз се връщах бавно към реалността.
Разбрах в какъв балон от заблуди съм била и, че всъщност и любовта е в изобилие. Виждах я в очите на всеки, с когото се размина. Усещах я в себе си, когато си отворя щорите и си измия лицето. Обикнах и ме обикнаха други хора, приятели, малки животинки, мъже, жени. И не, човек като мен не е труден за обичане, напротив. Може би, ако не бях в тази връзка, нямаше да оценявам по същия начин всеки малък жест на съдбата, изпълнен с безусловна обич.
2. Не искам да съм силна
Заради начина, по който се стичаха обстоятелствата в живота ми, много често съм чувала „Бъди силна. На теб разчитам.“ Години наред се идентифицирах с това, че съм силна и нищо не може да ме сломи. Сякаш имах избор. Мастилото, с които хората изписват тези думи в съзнанието ти, протича и там, където не подозираш, че може да стигне. Неусетно е. Свикваш да търпиш не само ударите на живота, но ударите на най-близките ти.
Подсъзнателно разочарованията преминават през филтъра на това стоически да поемаш всичко, което ти се поднесе. Сега, когато вече повечето взаимоотношения в живота ми са здравословни, не съм чувала и веднъж тази реплика. Не ми се е налагало да бъда смела или силна, за да получа уважение или любов. Вече имам избор и избирам хора, които не ме поставят в такaва роля.
3. Всичко има граници, дори любовта
Много често любовта ни се представя като някаква неудържима сила, която може да превъзмогне всеки и всичко. Изглежда добре в романтичните филми, но реалността не е такава. В първата ми връзка нямаше такова нещо като „не“. Имаше само „ако ме обичаш, ще направиш това за мен“. Съветвам всеки, който чуе или го усети като неизказано очакване у негов близък да се завърти на 180 и да бяга.
Ако твоето „не“ не се чува, ако твоето „не“ се погазва, ако твоето „не“ се омаловажава, твоето „да“ също не значи нищо за другия. Просто си някакъв инструмент в живота на този човек. Радвам се, че съм преживяла и това, защото сега съм човек с фин скенер за граници. Хората се чувстват комфортно около мен, защото знаят, че уважавам личното им пространство. И очаквам същото от тях, като поставям собствените си граници.
Това е съкратен списък с моите уроци и метаморфози. Вие какво научихте от лошите си взаимоотношения?
Прочетете още:
- Нова година, ново Аз: 5 токсични навика, които трябва да останат в 2022 г.
- 14 токсични мисли и навици, които саботират щастието ти
- 5 съвета, които да дадете на приятелка в токсична връзка
- Токсичната черта на всяка зодия, която дразни околните
- Сърцето казва ДА, астрологията казва НЕ: Какви токсични партньори привличаш според зодията
