Когато човек се почувства предаден, обиден или несправедливо третиран, реакцията му може да бъде различна – някои търсят конфронтация, други искат да си върнат нараняването, а трети просто прекъсват контакта и се отдръпват.
Ново изследване обръща внимание именно на последната реакция. Според учените при жени с по-силно изразени черти на т.нар. антагонистичен нарцисизъм е по-вероятно да се наблюдава автоматична склонност да избягват човека, който ги е наранил, и да не изпитват желание да му направят добро.
Интересното е, че тези жени не са показали по-силно желание за отмъщение. Вместо това по-често са избирали дистанцията.
Не отмъщение, а прекъсване на връзката
Изследването, публикувано в Journal of Behavior Therapy and Experimental Psychiatry, разглежда връзката между антагонистичния нарцисизъм и способността за прошка.
Антагонистичният нарцисизъм се свързва с комбинация от усещане за превъзходство или специално отношение, чувство за право на привилегии, враждебност, подозрителност, защитна реакция и склонност към използване на другите.
Тези характеристики могат да се проявяват особено ясно в ситуации на конфликт, когато човек се почувства засегнат или унизен.
Вместо да търси открита конфронтация обаче, човек с подобни черти може да реагира по-тихо – като прекъсне комуникацията, дистанцира се или просто изключи другия от живота си.
Какво точно са изследвали учените?
В проучването са участвали 102 жени. Те са попълнили стандартни въпросници, чрез които са били оценявани определени личностови характеристики.
Учените обаче не са разчитали единствено на това, което участничките казват за себе си.
Използвани са и компютърни тестове за време на реакция, които целят да установят автоматични асоциации – реакции, които могат да се проявят за части от секундата и които човек не контролира толкова съзнателно, колкото отговорите в обикновен въпросник.
Участничките е трябвало бързо да свързват думи, свързани със самите тях, с характеристики, отнасящи се до нарцистични черти.
След това изследователите са разгледали реакциите им към хора, които са ги обидили или наранили.
Фокусът е бил върху три възможни реакции:
• желание за отмъщение;
• избягване и дистанциране от човека;
• проявяване на доброжелателност и готовност за прошка.
Най-интересният резултат: не наказание, а дистанция
Жените, при които автоматичните тестове са показали по-силна връзка с антагонистични нарцистични черти, са били по-малко склонни да прощават.
Най-силно се е проявявала тенденцията да се дистанцират от човека, който ги е наранил, както и по-слабата готовност да му желаят добро.
Тази връзка се е запазила и след като изследователите са взели предвид отговорите от стандартните личностови въпросници.
В същото време обаче не е установена по-силна склонност към отмъщение.
Това е важна подробност, защото нарцистичните характеристики често се свързват с враждебност и желание за възмездие. В конкретното изследване обаче реакцията не е била непременно „Ще ти върна“, а по-скоро „Повече нямаш място в живота ми“.
Защо автоматичната реакция е важна?
Според изследователите хората разполагат както с по-осъзната система за вземане на решения, така и с по-автоматични реакции, които се активират почти мигновено.
Това означава, че човек може съзнателно да се представя по определен начин или дори искрено да вярва, че реагира спокойно и разумно, докато автоматичните му реакции разкриват различни нагласи.
Затова изследователите са използвали и тестове, които не зависят единствено от самооценката.
Те подчертават, че самооценъчните въпросници не винаги могат напълно да уловят устойчивите личностови тенденции или да предскажат поведението в реални ситуации.
Но дистанцията сама по себе си не означава нарцисизъм
Тук е важно да се направи съществено уточнение.
Да прекъснете контакт с човек, който ви е наранил, не означава, че сте нарцистични.
Хората могат да се дистанцират по множество причини – заради гняв, страх, предишна травма, разочарование или просто защото смятат, че прекратяването на отношенията е най-здравословният начин да поставят граница.
Следователно една конкретна реакция не може да служи като тест за нарцисизъм.
Изследването не показва, че всяка жена, която „отрязва“ човек след конфликт, има нарцистични черти. То разглежда статистическа връзка между определени автоматични личностови характеристики и начина, по който участничките реагират на преживяна обида.
Защо изследването има ограничения?
Проучването е сравнително малко и включва само жени, които са били пациенти в една германска клиника. Освен това учените не са наблюдавали поведението на участничките в реални ежедневни конфликти.
Това означава, че резултатите не могат автоматично да бъдат пренесени върху всички жени или върху всички ситуации в любовта, приятелството и семейството.
Самите изследователи посочват необходимостта от бъдещи проучвания, които да включват както мъже, така и жени от по-разнообразни групи.
Интерес представлява и идеята бъдещи изследвания да сравнят резултатите от тестовете с реалното поведение, наблюдавано от партньори, близки хора и терапевти.
Прочети още:
- Как да познаем мъж нарцисист? Говори психоложката Кристина Вутева
- 5-те типа нарцисисти, които могат да присъстват в живота ни всеки ден
- Как социалните мрежи превърнаха „нарцисизма“ в етикет – и защо това може да е опасно
- Връзка с нарцисист: 10 ясни сигнала, че сте в такава
