Защо човешкият мозък все още живее в свят, който вече не съществува|Edna.bg

Живеем в свят, за който човешкият мозък и тяло не са били „проектирани“. Според ново изследване стремителните промени в начина ни на живот създават своеобразен еволюционен конфликт – древни инстинкти се сблъскват с градове, социални мрежи, постоянен стрес и информационно претоварване.

Ако понякога имате усещането, че ежедневието е прекалено натоварващо, това може да не е само впечатление.

Учени предупреждават, че темпото, с което се е променил съвременният свят, може да е изпреварило способността на човешкия мозък и организъм да се адаптират.

През последните няколкостотин години човечеството направи огромен технологичен и медицински скок. Продължителността на живота се увеличи, милиарди хора имат достъп до храна, електричество, транспорт, медицина и комуникации, за които предишните поколения не са могли да мечтаят.

Но еволюцията не работи със същата скорост.

Мозъкът ни е създаден за един съвсем различен свят

Хората съществуват като вид от около 300 000 години. През повече от 99% от този период нашите предци са живели в малки общности, тясно свързани с природата.

Те са познавали почти всички хора около себе си. Движели са се ежедневно, прекарвали са значителна част от времето си навън и са се хранили предимно с естествени продукти.

Днешният човек живее в напълно различна среда.

„От еволюционна гледна точка преходът към съвременните градове се е случил почти за една нощ“, обяснява водещият автор на изследването д-р Хосе Йонг от James Cook University в Сингапур.

Според него хората приличат на молци, чиито инстинкти не са успели да се адаптират към появата на електрическата светлина. Насекомото продължава да следва светлината, макар че тя вече може да го отведе до опасност.

По подобен начин нашите древни инстинкти продължават да работят в среда, която вече е коренно различна.

Социалните мрежи превърнаха сравнението в непрекъснат процес

Един от най-съществените проблеми според учените е промяната в социалната среда.

Нашите предци са живели в малки групи, в които хората са се познавали добре. Социалната структура е била сравнително ясна и възможностите за постоянно сравнение с огромен брой други хора са били ограничени.

Днес ситуацията е противоположна.

Жителят на големия град може ежедневно да бъде заобиколен от стотици или хиляди непознати. В същото време социалните мрежи позволяват на човек да се сравнява с практически неограничен брой хора – включително с такива, които са много по-богати, известни или успешни.

Това може да създаде постоянна конкуренция за статус, признание и ресурси.

Според изследователите се получава своеобразен порочен кръг: неравенството засилва конкуренцията, а конкуренцията допълнително увеличава социалното напрежение.

От информационно претоварване до тревожност

Авторите на изследването свързват този т.нар. еволюционен „mismatch“ – несъответствие между средата и човешката биология – с редица съвременни проблеми.

Сред тях са:

• психологически разстройства;

• хронична тревожност;

• депресивни състояния;

• когнитивно претоварване;

• социална изолация;

• усещане за постоянен стрес;

• прекомерна стимулация;

• проблеми, свързани със заседналия начин на живот.

Учените дори разглеждат възможната връзка между социалната конкуренция и спада на раждаемостта в много общества. Според тях, когато все повече време и енергия се влагат в образование, кариера, статус и финансово оцеляване, създаването на семейство може да бъде отложено.

Това не означава, че една-единствена причина стои зад тези глобални тенденции. Авторите представят еволюционното несъответствие като възможен фактор сред множество други.

Не само мозъкът страда от съвременната среда

Промените не засягат единствено психиката.

През по-голямата част от човешката история ежедневието е включвало много движение. Днес милиони хора прекарват часове седнали пред компютър, в автомобил или пред телевизор.

Храненето също се е променило драматично. Естествените храни са били допълнени или заменени от силно преработени продукти, често богати на калории, захари, мазнини и сол.

Дори светлината около нас вече е различна.

Изкуственото осветление удължава активната част от денонощието и може да нарушава естествения цикъл сън–бодърстване. Според изследователите това е още един пример за среда, която се е променила много по-бързо, отколкото човешката биология.

Природата може да е липсващият елемент

Учените посочват и интересна обратна тенденция: много хора споделят, че се чувстват по-спокойни след време, прекарано сред природата.

Излагането на естествена среда може да има значение и за зрението. Изследователите отбелязват, че късогледството при децата е по-разпространено при по-малко време, прекарано навън.

Това не означава, че природата е универсално „лекарство“, но подсказва колко далеч сме се отдалечили от условията, в които човешкият организъм е еволюирал.

Влизаме ли в ерата на „поликризата“?

Според авторите проблемът става още по-сложен заради това, което те наричат „поликриза“ – период, в който множество кризи се наслагват и започват да влияят една на друга.

Изменението на климата например може да доведе до суши и загуба на реколти. Това може да повиши цените на храните и разходите за живот. Икономическото напрежение на свой ред може да засили политическата нестабилност, което затруднява международното сътрудничество по други проблеми.

Така различни кризи се превръщат в една взаимосвързана система, която трудно може да бъде решена с едно-единствено действие.

Най-опасният сценарий: еволюционният капан

Изследователите предупреждават и за още по-сериозна възможност – т.нар. еволюционен капан.

Това се случва, когато поведение, което някога е било полезно за оцеляването, стане вредно след промяна на средата.

Например стремежът към социален статус и ресурси вероятно е имал адаптивна стойност в малките древни общества. В съвременния свят обаче същият инстинкт може да бъде постоянно активиран от социалните мрежи, рекламата и непрекъснатото сравнение с другите.

Проблемът е, че ако всички започнат да реагират с още по-голяма конкуренция, самата среда става още по-конкурентна.

Получава се самоподсилващ се процес.

Има ли изход?

Авторите не смятат, че решението е да се върнем към начина на живот на ловците и събирачите.

Вместо това те призовават съвременната среда да бъде проектирана така, че да отчита човешката биология.

Градовете например могат да предлагат повече зелени пространства и места, които не създават усещане за постоянна пренаселеност. Хората могат да бъдат насърчавани да прекарват повече време сред природата и да се движат повече.

Социалните платформи също биха могли да бъдат разработвани така, че да намаляват, а не да засилват постоянната конкуренция и сравнение между потребителите.

Съвременният свят не е непременно враг на човека

Посланието на изследването не е, че технологиите, градовете или модерният живот са по своята същност вредни.

Проблемът е в скоростта и мащаба на промените.

Човешкият мозък е продукт на стотици хиляди години еволюция, докато смартфоните, социалните мрежи, постоянната свързаност, офисният начин на работа и индустриално преработената храна са явления от съвсем скорошната ни история.

Затова големият въпрос пред съвременното общество може би не е как да върнем времето назад, а как да създадем модерен свят, който е по-добре съобразен с ограниченията и нуждите на човешкия мозък и тяло.

Защото технологиите се развиват изключително бързо. А еволюцията – не.