Нервната система не може да бъде „нулирана" - понятие, придобило широка популярност в социалните мрежи и уелнес индустрията - но хроничният стрес може да бъде управляван с достъпни и научно обосновани методи, пише старши преподавателят по психология в Университета в Мелбърн Ейми Лофман в публикация за академичната платформа The Conversation.

Автономната нервна система управлява функции, неподвластни на съзнателен контрол - работата на органите, телесната температура и емоциите. Тя е разделена на два дяла: симпатиков, който активира реакциите на оцеляване при стрес (борба, бягство, замръзване и угаждане), и парасимпатиков, който връща организма към нормалното функциониране след стресово събитие. Макар че човекът е еволюирал да реагира ефективно на непосредствени заплахи, тази система се справя много по-зле с хроничните стресори на съвременния живот - тежко натоварване, финансови затруднения или дългосрочна грижа за близки.

Снимка: iStock/GettyImages

Терминът „претоварване на нервната система" няма ясна медицинска дефиниция и обикновено описва телесните ефекти на стреса, надхвърлящ способността на човека да се справя. За разлика от „нервния срив" - остарял неспециализиран термин, означаващ пълна неработоспособност - „претоварването" описва по-фино състояние: хората продължават да водят ежедневния си живот, но се чувстват по-уморени, по-чувствителни и по-малко устойчиви.

Популярността на темата нараства особено след пандемията. Сред факторите е разпространението на поливагалната теория, която предлага еволюционни обяснения за ролята на блуждаещия нерв при травма. Скорошно консенсусно становище на 39 експерти в сродни области обаче опровергава централните ѝ постулати. Според Лофман все по-честото използване на медицински звучащи термини за описание на стреса може, от една страна, да намалява стигмата, но от друга - да създава усещане, че проблемите са трайни и извън контрол, и да превръща ежедневни трудности в привидни психиатрични разстройства.

Снимка: iStock

Не съществуват ясни доказателства, че нервната система може да бъде „нулирана" - независимо дали чрез дихателни упражнения, или чрез ретрийти на стойност 13 000 британски лири на ден, предпочитани от бивши членове на британското кралско семейство. Вместо това доказано ефективни при хроничен стрес са редовната физическа активност, достатъчният сън и балансираното хранене.

Снимка: Istock

Практиките за осъзнатост и медитация, включително дихателни упражнения, намаляват нивата на кортизол в кръвта и слюнката. Престоят сред природата понижава кръвното налягане и самооценката на стреса. Създаването или преживяването на изкуство - визуално, музикално, танцово или театрално - също има доказан ефект. При по-сериозен дистрес авторката препоръчва търсенето на професионална психологическа помощ, като подчертава, че устойчивата промяна е постепенна и изисква продължителни усилия, а превенцията е от ключово значение. 

Прочети още:

• Психологът Изабел Манолова: Защо сме все по-несигурни в свят с безкрайни възможности 
• Лангвишинг: Психологическото състояние, за което никой не говори 
• Синдромът „ще отговоря по-късно“: защо избягваме съобщенията си (и какво казва това за нас) 
• Фразите, които звучат любезно, но всъщност са форма на манипулация