Живеем във време на постоянна динамика, високи очаквания и непрекъсната необходимост да бъдем успешни - едновременно в професионален и личен план. Натовареното ежедневие, бързото развитие на технологиите и стремежът към съвършенство често водят до стрес, тревожност и емоционално изтощение.
Все повече хора се сблъскват с бърнаут, паник атаки и усещане за загуба на баланс, което поставя психичното здраве сред най-важните теми на съвремието. За причините зад тези състояния, начините за справяне и ролята на психологическата подкрепа разговаряме с психолога Мариета Иванова.
1. Мариета, живеем в един динамичен свят, който изисква строг работен и личен график, внимание към детайлите и бързина – как влияе тази среда на обикновения човек и кои са средствата, чрез които може да „избяга от напрежението“?
Действително времето, в което живеем, е изключително динамично и налага изисквания за бърз отговор на различни стимули. И въпреки че, много от ролите са същите, както са били и преди – на майка или баща, на дъщеря или син, на приятел или приятелка, на професионалист, на мениджър и т.н., днес влизаме във всички тях с нагласата, че следва да ги реализираме накуп и ако е възможно – мигновено. Това създава допълнително напрежение у съвременния човек, който сякаш живее с усещането, че за да е „на гребена на вълната“ днес, следва да е перфектен във всички сфери едновременно. В противен случай представата му за това кой е всъщност ще пострада.
В силно консуматорския свят, в който живеем, особено актуална е една тенденция - да оценяваме както себе си себе си, така и останалите, според постиженията или други видими неща, които могат реално да бъдат измерени, било то количествено или качествено – професия, собственост, социален статус и т.н.
Човек обаче, има нужда и от друго, за да се чувства добре – а именно от близост, от внимание, от разбиране. Когато не успява да намери време или да ги разпознае около себе си, защото например се нуждае от постоянни потвърждения за тях, рискува да остане разочарован. Защото има неща, обикновено най-хубавите, които се „виждат само със сърцето“, както знаем от Малкия Принц.
И ако търсим формула как да избягаме от напрежението на задълженията и изискванията, е добре това да е в посока на осигуряване на пространство и за това, което вълнува душата ни. Разбира се, елементите на формулата са различни за всеки, но ако мога да си позволя да дам съвет, той вероятно ще е – Не винаги всичко на всяка цена.
2. Повишава ли се стресът в ежедневието, какво най-често отключва притеснението?
Различни фактори оказват влияние върху увеличаването на стреса в ежедневието на съвременния човек. Една част от тях са свързани с динамичната промяна на начина на живот в резултат на бързото развитие на технологиите. Технологиите променят много бързо редица бизнеси, които са неизбежна част от ежедневието ни. Това задава необходимост от бързо ориентиране и адаптиране към актуалните тенденции. Дистанционното изпълнение на редица услуги, напред с оптимизирането на процеси, влияе и на чисто човешките взаимоотношения. С ограничаването на общуването лице в лице, например, се понижава и емпатията между страните, въпреки поддържания любезен тон, което отваря поле за недоразумения и в резултат - генериране на стрес. Това важи не само за отношенията бизнес – клиент.
Другият тип фактори с ключово значение за увеличаването на стреса в ежедневието е свързан с разминаването в тълкуването на ценностите. Отсъствието на еднакво разбиране за смисъла на това кое е добро и кое лошо задава възможности за избягване на отговорност от конкретни действия и поведения.
Липсата на ясни ценностни ориентири, от друга страна, затруднява стабилното формиране на идентичност у младите хора. Всичко това е предпоставка за отключване на напрежение – основно заради разминаването между очакванията и реалността.
3. Мъжете или жените – кои са по-емоционално нестабилни?
И мъжете, и жените са човешки същества. Това ги прави способни да изпитват емоции. Когато техните емоции докосват значими за тях сфери, е възможно да станат уязвими. Нестабилността идва от непознаването и потискането на емоциите, т.е. от начина на управлението им и тук отново по-скоро става въпрос за индивидуални умения, отколкото за полови различния.
Доскоро много мъже бяха възпитавани да не показват емоциите си и така да поддържат утвърдената представа за мъжкия образ, който се свързва с асоциации за сила и устойчивост. За да отговорят на тези изисквания, много мъже живеят дистанцирани от емоциите си, определяйки изразяването им за проява на слабост. Потискането на емоциите, обаче, е точно обратното на гаранция за стабилност в психичен план. И докато тази тенденция започва да се променя в последните години, се очертава друга – в която жените, за да бъдат конкурентни в днешния динамичен свят все по-често загърбват естествената нужда да споделят и да преживяват емоционално ключови за тях събития.
4. Превантивна мярка ли е психологическата помощ на по-ранен етап и как един специалист може да подаде ръка в момент на бърнаут?
Бъраутът е състояние на изчерпване на ресурсите за справяне както във физически, така и в психичен план. Всяко изчерпване разкрива наличието на потенциал, който е било възможно да бъде насочен в друга посока или оползотворен по различен начин. Затова колкото на по-ранен етап се потърси психологична подкрепа, толкова по-кратък би бил пътят към подобряване на състоянието. Ролята на психолога е да разшири перспективата на преживяванията, като насочи вниманието и към положителни такива, да даде друга гледна точка на трудностите, да подкрепи изследването на различни начини за справяне, да осигури пространство за споделяне и приемане на недоволството и ценностите.
5. Какъв е вашият подход в подобни случаи, имате ли преки наблюдения?
Разбира се, няма една конкретна формула, защото всеки е уникален в своите преживяния. При случаите на бърнаут става дума за разминаване между влаганите усилия и оценяването им. Хората, които преминават през бърнаут, обикновено са хора, които не се отказват лесно пред трудности и предизвикателства, които имат способност да „носят много“. В този смисъл, наред с подобряването на грижата за тялото, по-доброто опознаване на емоциите и по-здравословното изграждане на граници е благоприятно поле за психологическа работа.
6. Една тема не спира да вълнува хората в съвремието – паник атаките. Защо тревожността завладя такъв голям процент от обществото?
Дейвид Барлоу, американски клиничен психолог с мащабни изследвания в областта на тревожните разстройства, определя паник атаките като „интензивен страх от липса на контрол“. Времето, в което живеем, се променя с такива темпове, че не винаги адаптацията към последната актуална тенденция е бърза и успешна. В същото време е налице тенденция за контрол на все повече ситуации и преживявания през разумното и логично обяснение на процесите, като емоциите, които не са по-малко важна част, остават на заден план. По този начин се получава разминаване между желанието за упражняване на контрол на всичко през разума, включително и на усещанията, чиято същност не е рационална. Когато дълго време загърбваме това, което истински ни вълнува или нямаме нужните умения да го изразим, в тялото ни се натрупва напрежение от неизразените или потиснати емоции, особено такива свързани с гняв или страх. В зависимост от уменията за управление на емоциите или по-точно тяхното неефективно управление - в даден момент това напрежение е възможно да намери израз и като паник аката.
7. Какво крие началото и какви са най-тежките симптоми?
Физическите симптоми са свързани най-често с ускорен пулс, сърцебиене, изпотяване, задух, мускулно напрежение. Много хора споделят, че не могат да определят точна причина, която да е отключила паник атаката и тъй като преживяването е изключително интензивно, някои от тях започват да се притесняват да не им се случи отново, в неподходящ момент или на неподходящо място. Този вторичен страх от самата паник атака е предпоставка за допълнително усложняване на състоянието им, тъй като хората, започват да съобразяват и организират ежедневието си според вероятността отново да преживеят пристъп. Вместо това обаче, като ограничават излагането си на стимули от средата, потискат ресурсите си за справяне.
8. Колко често трябва да посещаваме психолог и защо?
Винаги, когато имаме нужда да продължим напред, да опознаем себе си в дълбочина и да развием по-успешни начини за справяне в значими житейски области – партньорство, професия, семейство, родителство и т.н.
Методът на позитивната и транскултурална психотерапия, който прилагам в работата си, е успешен както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Предимствата на позитивната психотерапия са в същността й на динамична и дълбинна психотерапия, което в хода на взаимодействието с клиента се разгръща през акцентирането както върху актуалното преживяване, така и върху изградените в опита модели за справяне. Особено ценен за мен е принципът на надеждата, който има за цел да освети и развие ресурсите за преживяване на трудните моменти. Всеки от нас разполага с тези ресурси, а в хода на консултацията с психолога се изследва какви са начините им на прилагане в ежедневието на клиента и как биха могли да се адаптират, така че да се чувства по-добре.
9. Какво включва принципът на конфиденциалност и в какви случаи се налага неговото нарушаване?
Принципът на конфиденциалността е от основните етични принципи в психотерапията и означава, че споделеното от клиента в рамките на консултацията следва да се пази в тайна от психолога или психотерапевта и да не се разкрива без негово съгласие на трети лица. Този принцип е ключов елемент в изграждането на доверие и усещане за безопасност в отношенията. Конфиденциалността засяга всички данни, свързани с клиента – лична информация, изследвания или друга документация. Ангажимент на психотерапевта е да осигури защита на тези данни и да ги използва само за психотерапевтичните цели.
Нарушаването на принципа на конфиденциалност се налага в случаите на риск за живота и здравето на клиента или други лица, както и в случаите на упражняване на насилие над деца или домашно насилие и когато има разпореждане на съда или други държавни органи.
Грижата за психичното здраве е също толкова важна, колкото и тази за физическото. Навременната психологическа подкрепа може да помогне за по-доброто разбиране на собствените емоции, изграждането на здравословни граници и откриването на нови ресурси за справяне. Всеки човек притежава потенциал да преодолява трудностите, когато си позволи да обърне внимание на себе си и да потърси помощ, когато има нужда от нея.
