На днешния ден - 23 септември, обичаният от няколко поколения актьор Христо Гърбов празнува своя 69-и рожден ден. Роден във Варна през 1957 г., той не просто се появява на сцената или екрана – той оставя след себе си образи, реплики и смях, които публиката помни с години.

Зад десетилетията на сцената, стотиците роли и незабравимите телевизионни образи обаче стои една много човешка история – за човек, който първо тръгва към машините, а в крайна сметка открива своето място там, където може да кара хората да се смеят.  От сцената на Сатиричния театър до „Улицата“, „Комиците“ и „Столичани в повече“ – Гърбов успява да изгради собствен почерк, в който хуморът върви ръка за ръка с актьорското майсторство.

Снимка: cska.bg

От машините към сцената

Любопитна подробност е, че като млад обаче не тръгва директно към актьорството. За кратко учи във ВМЕИ във Варна, в специалност, свързана с технологията на металите и машиностроенето. Оказва се обаче, че инженерният свят няма да бъде неговият. Самият Гърбов през годините е разказвал, че като млад е имал различни идеи за бъдещето си – сред тях медицината и изкуството. В крайна сметка сцената печели. През 1983 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Елка Михайлова. Следват Хасково и Ловеч, а през 1987 г. Гърбов става част от трупата на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ – мястото, което ще се превърне в една от най-важните сцени в професионалния му живот.

Снимка: Kanal3

Голямата любов към театъра

Макар телевизията да го прави познат на огромна публика, театърът остава фундаментът на неговата кариера. През годините Гърбов се превъплъщава в десетки персонажи – от класически герои до абсурдни и комични образи. Сред запомнящите се спектакли в биографията му са „Суматоха“, „Слуга на двама господари“, „Сирано дьо Бержерак“, „Ромео и Жулиета“, „Женитба“, „Още веднъж отзад“ и „Вечеря за тъпаци“. За ролята си на Гари Льожен в „Още веднъж отзад“ той получава престижната награда „Аскеер“ – признание, което затвърждава позицията му сред водещите имена на българската комедийна сцена.

Снимка: Община Русе

„Улицата“, „Комиците“ и образите, които всички помним

Ако театърът изгражда Гърбов като актьор, телевизията го превръща в любимец на няколко поколения. Една от важните спирки в кариерата му е култовото предаване „Улицата“ на Теди Москов. Именно там зрителите виждат онази негова способност да създава комедия от абсурда, ежедневието и човешките слабости. Следват „Комиците“ – предаване, с което името му се превръща в почти синоним на българския телевизионен хумор. А после идват и Пацо и Константин Цекови в „Столичани в повече“ – двамата близнаци, които Гърбов изиграва с характерната си смесица от комизъм, темперамент и нюанс.

Снимка: ДТП

Киното показва и друга страна от него

Гърбов не остава само в територията на комедията. През годините той участва в редица филми и телевизионни продукции, сред които „Тишина“, „Аритмия“, „Рапсодия в бяло“, „Морска сол“, „Турски гамбит“, „Цветът на хамелеона“ и „Мисия Лондон“. За ролята си във филма „Тишина“ получава наградата на София за кино, а кариерата му постепенно доказва, че зад комедийния талант стои актьор с много по-широк диапазон.

Любовта, която идва с времето

Зад сценичния образ на Христо Гърбов стои една дългогодишна любовна история. Съпругата му е режисьорката Иглика Трифонова. Двамата се срещат още през 1976 г., но любовта им не започва веднага. Години по-късно съдбата отново ги среща и този път отношенията им се превръщат в партньорство за цял живот. Интересното е, че връзката им не е само лична. Двамата са работили заедно по различни проекти, а Гърбов неведнъж е говорил с огромно уважение за съпругата си като режисьор. В едно от интервютата си той определя Иглика като едно от най-големите чудеса в живота си и подчертава, че двамата са преди всичко приятели, които се подкрепят.

„С Иглика си живеем почти всеки ден като на сватба“, споделя той с типичното си чувство за хумор. 

Снимка: ДКТ Враца

Добави ни в предпочитани източници в Google