Нека бъдем честни, кой от нас не е мечтал поне веднъж да избяга от всичко познато, да започне на чисто, далеч от погледите и очакванията? Оказва се, че дори принцеса Даяна, една от най-обичаните и преследвани жени в света, е споделяла това дълбоко човешко желание. Нови разкрития в мемоарите на брат ѝ, Чарлз Спенсър, хвърлят светлина върху нейните отчаяни опити да намери убежище и нормалност в Южна Африка, далеч от „капризния“ си бивш съпруг, крал Чарлз, и задушаващата атмосфера на кралския двор, съобщава Page Six.
В новата си книга „Лебедова песен: Моята сестра, Даяна“ (Swan Song: My Sister, Diana), Чарлз Спенсър твърди, че принцесата е планирала да се премести в Южна Африка с любимия си, кардиоторакалния хирург д-р Хаснат Хан. Тя дори стигнала дотам да разговаря с известния медицински пионер д-р Кристиан Барнард с надеждата, че той ще осигури пост на Хан в болницата си в Кейптаун. Спенсър описва сестра си като „склонна към наивни, но невъзможни мечти за това как би могъл да изглежда животът ѝ“, според цитати от книгата, публикувани от Page Six.
Животът в Англия станал „непоносим“ за Даяна до март 1997 г., когато тя посетила брат си в Кейптаун. Той пише, че тя е дошла, за да „види сама дали този възвишено красив край на Африка... може да осигури убежище за нея и нейния любим сърдечен хирург“. Даяна, която Спенсър признава, че е била „променлива“, се срещала тайно с Хан в продължение на две години, преди да се разделят през лятото на 1997 г., броени седмици преди смъртта ѝ на 36 години при автомобилна катастрофа в Париж. Тя го наричала галено „моят симпатичен доктор“.
Това всъщност говори много повече за нас, отколкото изглежда – желанието да създадем свой собствен свят, дори когато реалността постоянно ни дърпа назад. Спенсър разказва, че Даяна прекарвала часове в дома му, втренчена в телефона си, чакайки обаждане от Хан, но „за нейно очевидно огорчение, той рядко ѝ се обаждал“. Въпреки че Даяна е търсила начин да се омъжи за Хан, който е мюсюлманин, д-р Хан по-късно признава, че мисълта за брак с най-известната жена в света „би била ад за мен… заради това коя е тя“. Той се страхувал, че няма да може да живее нормален живот, и в крайна сметка Даяна прекратила връзката след завръщането си от ваканция със семейството на Мохамед Ал-Файед.
Мемоарите на Спенсър обаче не са само за любовта и бягството. Те рисуват болезнен портрет на живота в кралското семейство и на собствените му сблъсъци с крал Чарлз. Спенсър твърди, че Чарлз е звучал „замаяно въодушевен“ след смъртта на Даяна – твърдение, което Бъкингамският дворец побърза да опровергае, предполагайки, че „болката от братската скръб може да замъгли разума“. Има един детайл, който често пропускаме: как Даяна е била принудена да живее в хаос, подхранван от истории, подхвърляни за нея от дворцови служители, които тя наричала „мъжете в сиви костюми“.
В книгата си Спенсър също така твърди, че Чарлз е искал майка му, кралица Елизабет II, да абдикира в негова полза. Той дори цитира история, в която кралицата коментира характера на сина си с думите: „Не се притеснявайте – той винаги негодува срещу нещата – той негодуваше дори когато го учех на азбуката.“ Тези разкрития ни карат да се замислим за сложните динамики зад бляскавите фасади.
Чарлз Спенсър пише книгата си почти 30 години след смъртта на сестра си, за да почете паметта ѝ, описвайки я като „уникален, динамичен характер, изпълнен с любов, харизма и самосъмнение, която е живяла пълноценно и е оставила света много по-добро място, въпреки че е напуснала сцената толкова млада“. Той добавя, че тя е постигнала всичко това, „въпреки че никога не е изпитвала дълбочината на любовта, за която винаги е жадувала“. Може би това е най-важният извод: че дори принцесите са просто хора, търсещи любов, разбиране и едно малко кътче за себе си, далеч от суматохата на света.
Добави ни в предпочитани източници в Google
