Някога случвало ли ви се е непрочетено съобщение или незабелязана реплика по време на разговор да отключат у вас внезапна вълна от срам, тъга или дори силен гняв? За много хора подобни ситуации не са просто леко неприятни, а се усещат като истинско емоционално крушение.
Понякога проблемът не е в това какво изпитваме, а как го интерпретираме. В психологията съществува понятие, което все по-често описва именно това болезнено преживяване — режекционна дисфория (Rejection Sensitive Dysphoria или RSD).
Какво всъщност представлява режекционната дисфория?
Терминът описва изключително интензивна емоционална реакция спрямо реално или само предполагаемо отхвърляне, критика или разочарование. Според изследвания, публикувани в списание PLOS One и цитирани от Women's health, въпреки че това състояние все още не е официална диагноза в наръчници като DSM-5, неговото въздействие върху психичното здраве е напълно реално.
Психиатърът и специалист по невроразнообразие д-р Саша Хамдани обяснява пред Women's health, че реакцията често е много по-голяма от самия дразнител. Повечето хора с RSD осъзнават, че реакцията им е непропорционална, но въпреки това трудно успяват да я овладеят в момента на появата ѝ.
„Емоционалният отговор може да се случи много по-бързо, отколкото мозъкът логически да анализира и подреди ситуацията“, посочва д-р Хамдани.
Защо реакцията към отхвърляне е толкова болезнена?
Причината се крие както в нашата еволюционна история, така и във функционирането на нервната система. В миналото социалното изключване от групата е означавало пряка заплаха за оцеляването.
Психологът д-р Джанис Кастро допълва, че когато усетим отхвърляне, тялото ни може да реагира на физиологично ниво така, сякаш се намираме в реална опасност. Стресовите хормони бързо нарастват и задействат режима „борба или бягство“.
От гледна точка на невронауката, амигдалата — частта от мозъка, засичаща заплахи — се активира за секунди. В същото време предфронталният кортекс, отговарящ за емоционалната регулация и логиката, трудно успява да постави ситуацията в реален контекст своевременно.
С кои състояния се свързва тази чувствителност?
Режекционната дисфория най-често се обсъжда при хора със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), тъй като при тях емоциите се преживяват изключително интензивно. Вярно е обаче, че всеки човек може да изпита подобни състояния.
Д-р Хамдани подчертава, че RSD се среща често и при хора със социална тревожност, гранично разстройство на личността (BPD), обсесивно-компулсивно разстройство или преживяна психотравма. Хората с анамнеза за травма често са изострено чувствителни към социалните знаци и постоянно търсят потвърждение за безопасност във взаимоотношенията си.
По данни на Cleveland Clinic, високите нива на ежедневен стрес и тревожност допълнително засилват чувствителността към отхвърляне, затова грижата за нервната система е толкова важна.
Как да възстановим вътрешния си баланс: практически стъпки
Не е нужно да бъдете добре през цялото време, но можете да изградите умения за по-нежна грижа към себе си, когато емоциите връхлетят.
- Пауза преди реакцията: При усещане за отхвърляне поемете дълбоко въздух. Д-р Кастро препоръчва техниката 4-7-8: вдишване през носа за 4 секунди, задържане за 7 секунди и бавно издишване през устата за 8 секунди. Това намалява интензивността на емоционалния пик.
- Практика на самосъчувствие: Човек често е най-строгият си критик. Опитайте да си зададете въпроса: „Как бих подкрепил близък приятел в тази ситуация?“. Заменете вътрешния укор с топло и подкрепящо отношение.
- Подкрепа на базовите нужди: Качественият сън, балансираното хранене и хидратацията дават стабилна основа, върху която нервната система реагира по-спокойно.
- Терапевтична работа: Когнитивно-поведенческата и диалектическо-поведенческата терапия помагат за разпознаване на автоматичните мисловни модели и изграждане на по-здравословни емоционални навици.
Пътят към емоционален контрол
Отхвърлянето винаги боли и е напълно естествено да изпитваме тъга или разочарование. Важно е обаче да помним, че нашите преживявания заслужават разбиране, а не осъждане.
Както обобщава д-р Саша Хамдани, крайната цел не е да станем по-малко чувствителни към света, а да се научим да усещаме повече контрол и сигурност в собствения си вътрешен свят.
Добави ни в предпочитани източници в Google
