Три години и 50 нюанса глупост

50 нюанса сиво
Снимка:

Георги Петров

Ако тази статия беше орално възпроизведена реч, щеше да започне с дълбока въздишка.

Поредицата „50 нюанса сиво“ стартира през 2015 година, а аз пиша материали за кино ежеседмично от 2013 година. Иначе казано, когато първият филм излезе по киносалоните, имах нужния опит и нужната компетенция да го ревюирам, тъй като по това време бях писал материали за далеч по-важни в културно и обществено отношение филми.

Не го сторих. Дори не го и гледах. Защо ли? Защото смятах, че филмът ще е безбожно тъп, с абсурден сценарий и без никаква ясна посока? Не, за Бога, в никакъв случай! Пишейки ежеседмично за кино вече почти пет години, ми се е наложило да гледам по салоните филми като „Пол Бларт: Ченге в мола 2“, „Аз, Франкенщайн“ и четвъртата част от поредицата „Трансформърс“.

И трите филма се нареждат сред най-лошите, които някога съм гледал – репликите в тях са глуповати, шегите в някои случаи дори са обидно стереотипни, в сюжета няма никакъв смисъл и от него няма никакви последствия за персонажите или за света, който обитават. Но разбирам защо хората ги гледат.

Разбирам защо четвъртата част от поредицата „Трансформърс“ акумулира над 1 милиард долара приходи. Режисьорът Майкъл Бей, при всичките му недостатъци, има безспорен усет към зрелището и екшъна, засвидетелстван във филмите му преди „Трансформърс“, както и изключителни технологични познания.

„Аз, Франкенщайн“ със сигурност е накарал фенове на класиката във фантастиката да си платят, за да го гледат, а шегите на Кевин Джеймс за дебели хора и стомашни газове, колкото и невероятно да звучи, всъщност разсмиват една безкрайно глупава част от човечеството, която, за щастие, е и много малка – „Пол Бларт: Ченге в мола 2“ има малко над 100 милиона долара регистрирани приходи.

франкенщайн
Снимка:

Случаят с „50 нюанса сиво“ е съвсем различен. Поредицата не просто се състои от смехотворно или трагично лошо реализирани филми. Поредицата ме кара да се съмнявам в когнитивните функции на голяма част от женската половина на човечеството.

Причината е, че недоумявам защо тези ленти са комерсиален феномен. Не, тук няма да говоря за липсата на художествени достойнства в тях. Ясно е, че всяка реплика от сценариите им звучи абсурдно и нелепо, произнесена от хомо сапиенс в каквато и да е земна среда, камо ли пък пред камера.

Ясно е също, че в сюжета на поредицата няма капка логика и че ако Крисчън Грей не беше милионер, а живееше в панелен апартамент в Бруклин, филмите щяха да са хорър, а не романтика. Ясно е и, че дори при все зашеметяващия си външен вид и материалното си състояние, той демонстрира достатъчно психични отклонения, за да отблъсне и най-глупавата, най-безразсъдна жена на планетата.

50 нюанса сиво
Снимка:

Но защо, скъпи дами, обяснете ми, защо тези филми са толкова гледани и дискутирани?! Кое в тях е дръзкото, оригиналното, сексуалното, провокативното?! Кое?! За Бога, това са три филма с всички описани по-горе недостатъци, които на всичкото отгоре са PG-13! Те може да се гледат дори от деца!

Сексът продавал, ми казват някои. Ами много хубаво, това го знам и аз! Къде в поредицата „50 нюанса сиво“ виждаме графичен, експлицитен секс?! Рейтингът PG-13 говори красноречиво – във филм с такава възрастова категория не може да има показан дори чифт женски гърди, камо ли пък пенис! Във визуално най-дръзкия момент от двата излезли филма дотук за около секунда се вижда гол задникът на Джейми Дорнан!

50 нюанса сиво
Снимка:

И, не, не съм гледал нито един от тях, нито имам намерение да гледам финала на поредицата, знам всичко това от пародийни клипове и информативни текстове в Интернет. Ако гледате тези филми заради плочките на Джейми Дорнан, да, разбирам ви, той безспорно е привлекателен мъж, но мъже със зашеметяваща физика има във всеки втори касов филм по киносалоните, всеки един от които, колкото и да е глупав, има поне малко повече стойност от „50 нюанса сиво“.

Персонажът на Крисчън Грей ви е интересен, така ли? Да, мъж, който е сексуално малтретиран като тийнейджър от дама на средна възраст и впоследствие пренася тези психични травми в романтичните си отношения, звучи като интересен главен герой за еротична драма.

Но в „50 нюанса сиво“ драмата се манифестира под формата на сапунени обрати, смехотворно нелепи диалози, които нямат нищо общо с нормалната човешка комуникация, и секс, показан с такава визуална дискретност, че дори се категоризира от съответните институции като подходящ за гледане от деца!

Фактът, че това нещо е модерен комерсиален феномен, неизменно ме кара да се тревожа за средното интелектуално равнище на хората и най-вече жените, които го гледат. „50 нюанса сиво“ е като чалгата в България – да, аз живея в социокултурен мехур, в които съм се обградил с хора, които не слушат такова подобие на музика, и споделям живота си с жена, която не гледа такова подобие на кино, но ежедневието намира своите начини да пробие този мехур.

Достатъчно е да се качиш на метрото и от едната страна да видиш постер за предстоящ титаничен чалга концерт със специалното участие на някаква леля на име Цеца, а от другата страна да видиш рекламен плакат за „50 нюанса освободени“.

50 нюанса сиво
Снимка:

Фактът, че ако Крисчън Грей не беше милиардер, а посредствен произволен тип, живеещ в панелен апартамент, това щеше да превърне филма от романтика в хорър, недвусмислено говори за това колко материално ориентирана е женската аудитория, на която се опира феномена „50 нюанса сиво“. Липсата на художествени достойнства във филмите пък говори за това на какво интелектуално равнище е. И това не разсмива, нито позволява да се подмине с безразличие – това откровено плаши.

Скъпи дами, гледайте „Срам“ с Майкъл Фасбендър. Това е сексуална драма за тежкото болестно състояние, което е нимфоманията, с илюстрирани реални човешки съдби и номинирано за „Златен глобус“ представяне в главната роля. А, и, за да си дойдем на думата, във филма има продължителни кадри на стегнатите коремни мускули на Майкъл Фасбендър, както и на половия му член, който, длъжен съм да ви съобщя, може да се похвали с впечатляваща дължина!

филми
Снимка:

Ако ли пък искате да сте по-ретро, гледайте „Последно танго в Париж“ с Марлон Брандо в зенита на кариерата му и Мария Шнайдер. Гледайте дори „9 седмици и половина“ с Мики Рурк и Ким Бейсинджър! И в двата филма са описани садомазохистични връзки с доминиращи фигури и техните последици върху участниците, при това със съответната доза визуална провокативност и графично сексуално съдържание, от което да настръхнете.

Но, моля ви, каквото и да правите, не слушайте чалга и не гледайте „50 нюанса сиво“ или неговите продължения. Това са не просто изпразнени откъм художествено съдържание произведения на антиизкуството. В тях дори няма достатъчно голяма доза комерсиализъм, секс или каквото виждате в тях, за да ви привличат на сетивно и първично равнище.

Прочетете още от Георги Петров:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент