Включени прожектори, вихър от цветове, музика и танци; сумрак, свистящи оръжия, пръски кръв и бесни крясъци. Широко усмихнат, съвършено избръснат красив мъж в червено сако размахва шапката си във въздуха, докато приветства публиката с песен; мускулест мъж по риза с буйна брада и изкривено от ярост лице ликвидира враг след враг с остриета, стърчащи от кокалчетата на пръстите му, докато разсича въздуха с гневния си рев.

По-контрастни картини трудно могат да се обрисуват с думи, нали? Трудно могат и да съществуват два филма, които да са по-различни от „Най-великият шоумен“ и „Логан: Върколакът“. И звучи невероятно, почти непосилно един и същи актьор да е главното действащо лице и в двете описани в горния параграф картини, и в двата филма. Вероятно наистина е непосилно за 99% от професионалното актьорско съсловие на планетата. Но не и за Хю Джакман.

През изминалата година австралиецът порази милиони очи и уши в зрелищния мюзикъл „Най-великият шоумен“, в който изигра реално съществувалия американски цирков магнат Ф. Т. Барнъм, и разби още повече сърца в съкрушителното си прощално представяне в ролята на Върколака в „Логан“ на режисьора Джеймс Манголд.

След като изигра легендарния супергерой цели седем пъти в главна роля и направи кратки екранни появи като персонажа в още два филма, Джакман най-после се сбогува с Върколака, но ако полярно разнопосочните му и все пак еднакво изумителни екранни представяния от 2017 година са каквато и да е индикация, на нас ни предстои тепърва да чуваме още за него и за актьорските му способности.

Днес може да е трудно човек да повярва, че в началото на кариерата си Джакман не е имал кой знае какви амбиции да се изявява на големия екран. След като получава бакалавърската си степен по връзки с обществеността, австралиецът се записва в едногодишен курс по актьорско майсторство, който стартира кариерата му.

Дори тогава Джакман се интересува най-вече от възможността да играе в театъра и акцентира върху сценичния си стил, пеенето и танците. Новоизлюпеният тогава актьор даже отказва роля в австралийския сериал Neighbors, през който са преминали почти всички известни австралийски екранни изпълнители, сред които Ръсел Кроу и Никол Кидман.

Повратна в живота и кариерата на Джакман се оказва 1999 година. Тя започва с „най-унизителните 45 минути“ в живота на актьора, по негови собствени думи.

Джакман се оказва водещ на телевизионното предаване, което отразява посрещането на 1999 година от централния площад в Сидни. Екипът му погажда подъл и безспорно много забавен номер, след като изгаря четирите страници със статистики и любопитни факти във връзка с фойерверките в полунощ, и Джакман се оказва принуден да пелтечи небивалици относно това колко „цветно“ и „експлозивно“ е светлинното шоу в продължение на почти цял час.

По-късно същата година, по ирония на съдбата, Джакман получава ролята на живота си. Австралиецът е избран да играе Върколака в първия и оригинален „Х-Мен“ филм на Браян Сингър в последния възможен момент – цели три седмици след началото на снимачния процес. Първоначалният избор на студиото е далеч по-известният по това време сънародник на Джакман, Ръсел Кроу, който отказва ролята и лично препоръчва Джакман на Fox.

Студиото обаче не пожелава да повери ролята на не дотам известен австралийски театрален актьор и първоначално се обръща към шотландеца Дъгрей Скот. Той приема, ала продължителните снимки на „Мисията невъзможна 2“, където Скот играе безславно убития от Том Круз злодей, променят плановете на Fox. В крайна сметка Джакман се оказва в ролята на Върколака и останалото, както казват хората, е история.

Актьорът бързо се приспособява към нетрадиционното дотогава амплоа на екшън герой и на филмова звезда. За щастие на милионите фенове на Върколака, Джакман категорично отказва да приеме своя герой просто като регулярен източник на приходи, а го проучва в дълбочина и винаги полага максимални усилия, за да изглежда и звучи максимално автентично в ролята.

Междувременно кариерата му не спира да прогресира и в други посоки. Австралиецът очарова кинопубликата в „Престиж“ на Кристофър Нолан, „Фонтанът“ на Дарън Аронофски и епосът „Австралия“ на Баз Лърман, разтърси зрителите с драматичното си превъплъщение в „Затворници“ на Дени Вилньов, извоюва си номинация за „Златен глобус“ за романтичната си главна роля в „Кейт и Леополд“ и получи номинация за „Оскар“ за изпълнението си като Жан Валжан в мюзикъла „Клетниците“.

В наши дни Хю Джакман вече е ветеран в седмото изкуство и е акумулирал филмография, която може да ви държи заети  и заинтригувани доста поредни вечери, дори да решите да изгледате само изброените заглавия в горния параграф.

През изминалата 2017 година той се наслади на някои от най-големите успехи в кариерата си – съжалявам, ако някой е смятал, че титлата му „Най-сексапилен мъж на планетата“ за 2009 година всъщност е най-важният трофей в живота му. „Логан“ и „Най-великият шоумен“ го представиха като всеможещ актьор без слаби страни и вероятно най-добрият в света в професията си към текущия момент.

За съжаление, „Оскар“-и се дават за по една конкретна роля. Точно и затова през сезона на наградите Джакман по всяка вероятност ще остане в сянката на легендарния Гари Олдман, който е фаворит за наградата с изключителното си изпълнение като Уинстън Чърчил, но австралиецът има много по-важни трофеи от златна статуетка на стената си.

На нея висят ноктите на Върколака и костюмите на Жан Валжан и Ф. Т. Барнъм, а с тях идват уважението на стотици критици и, по-важно от всичко, любовта на десетки милиони фенове по целия свят.

Прочетете още:

• "Късметът на Логан" - среща на комедията, криминалето и човечността
• Кари Фишър, завинаги нашата принцеса
• Изгубеното изкуство на коледния филм или защо вече не правят хубави коледни класики?