Страх ме е от силата на думите
Страх ме е от глупостта на хората,
Как умело ни разказват приказки
За това да мразим другия.

Страх ме е, че вече е изгубено
Човешкото в човеците, отровено
Отровата така тече във вените,
Че ги надува чак до пръсване.

Страх ме е, иконите се ползват
За да издигат бляскави величия
Накичват ги като елхи по Коледа,
За да градят лицето на безличния.

Страх ме е, когато виждам болката
Отразена във очите на бездарници
Които са откраднали от талантливия,
За да си правят шумни празници.

Страх ме е, че някакси по важно е
Кой е политикът на годината
А във къщи майка със детенце плаче
Как ли ще изкарат зимата.

Страх ме е, че вече съм признала
Страх ме е, да, страх ме е за хората
И никой няма да извика "Страшно е"
А всеки ще приветства злобата.

Добави ни в предпочитани източници в Google