Полетът на кондора, живял в зоопарк. Това съм аз!

30.07.2019 17:00

Няколко пъти гледах едно видео за първия полет на кондор, който е бил затворен в зоопарк много дълги години. Може би сте го виждали вече, разпространи се сравнително бързо. За онези, които още не са го виждали, ще преразкажа малко, чрез емоциите и асоциациите, които ме връхлетяха.

Много красив, мощен, с големи и силни крила, а толкова объркан, че започва да те присвива под лъжичката всеки път, в който размаха крилата и спира. Не смее да полети. Чуди се, обръща се във всички посоки, гледа необятната шир, добива малко смелост, размахва ги и спира.

Първият път, когато го гледах, сълзите бликнаха от очите ми без да мога да ги спра. Усещах компот от емоции. Исках да му казвам: „Давай, давай, можеш“ и в същото време ме връхлиташе страх: „Ами ако някое въздушно течение го зашемети и не знае какво да прави? Ами ако не може да си намери храна сред природата, защото е отвикнал да ловува?“. Едновременно си мислех: лети, за това си създаден и се притеснявах дали ще се справи.

Споделих го на моята стена. Писателката Деница Дилова възкликна: „Изпитвам желание да го погаля и да му се извиня“. Пак се разплаках, когато прочетох коментара ѝ. Защото всеки, на когото го показах, включително на сина ми, възкликна: „Това съм аз“. Върнаха се спомените за разговорите, които водим за ограничаващите убеждения, които децата ни приемат чрез семействата. Убежденията, наслоявани от векове, от поколение на поколение, които предаваме нататък, мислейки, че сигурността е нещо, което е добре да имат като основа.

Le retour à la vraie liberté d'un Condor, ayant rester des années en cage dans un zoo. Magnifique merci!!!!
Публикувахте от Joyeuse Zabou Nicolas в Събота, 2 март 2019 г.

А не осъзнаваме как всяко правило, всяка наша и на предците ни „игра на сигурно“, строи затвори за поколения напред. И когато децата получат свобода, за да размахат своите крила, изведнъж не смеят. И на нас ни е трудно да ги пуснем истински, докрай. Винаги си мислим: „Ами ако някоя житейска буря ги зашемети и не знаят какво да правят?“, „Ами ако не успеят да си намерят прехрана, защото сме им поднасяли храната, удобствата, дома, сигурното убежище и те не знаят да ловуват, да търсят, да рискуват?“.

Когато срещам младежките мечти и ентусиазъм на сина ми и усетя, че се сблъсква с убеждения, които дори неволно сме създали, по инерция, защото така правят всички или защото така е редно..., точно това ми се иска – да го погаля и да му се извиня.

Но разбира се, на всички ни е по-лесно да видим другите. Истината е, че сърцето ни се свива, защото в този мощен кондор, който несигурно размахва великолепните си крила, усещаме собствения си свободен дух, свикнал, приучен, възпитан в ограничения.

Всеки може да види в това видео собствените си притеснения от свободата на различни нива. Някои ще го приемат в контекста на връзка, която ги гнети и ограничава, но така и не посмяват да разгърнат потенциала си извън нея. Други ще видят себе си в ситуация на напускане на работа. Знаете, особено ако не е по ваше желание, това се приема като катастрофа. Докато сме ежедневно ангажирани, с работно време и заплата, може да мечтаем за собствена дейност, за простор, за реализация, но изглеждаме точно толкова объркани като орела, живял в зоологическата градина. Поразмахваме малко крилата, вдъхновени от идея, от нова възможност, но се спираме. Пробваме отново, спираме. Оглеждаме терена, виждаме някакви други странни птици, които се реят свободни в небето. Мислим си, може, значи... Много приятели в социалните мрежи, видяха във видеото социално-политически контекст. В смисъл – никой няма да счупи оковите на системата, която ни въвлича във всевъзможни абсурди и цайтнот. Сами трябва да го направим.

Друга част от хората припознаха полета на кондора в контекста на т.нар. „духовна“ еволюция. Свободният ни дух и ограниченията на човека. „Скочи“, „Полети“, „Довери се на потока“... Лесно е да се каже – имам семейство, деца, кредити, работа..., вярно, имам крила, мога да ги размахвам, но не летя. Не се доверявам истински и напълно на свободата да Бъда. Дори когато я усетиш дълбоко и истински у себе си, свободата е шок. За всеки, който е свикнал да живее в ограничения – дни, години, хилядолетия, еони.

В този ред на мисли, на което и ниво на свобода да ви е трудно, не се съдете строго. Гледайте видеото с кондора за кураж. Моментът на престрашаване винаги е труден. Дори неизбежен. Навикът на стереотипа е много силен. Като човеци, той е в ДНК-то ни.

И все пак, имайте едно наум, че сте свободни. Не спирайте да опитвате да полетите. Дори и в малки кръгчета в началото. Не спирайте да опитвате да се влеете в потока на свободата на духа си, дори да ви зашемети някое непознато и мощно течение. Не спирайте, дори да паднете, дори да ви вали и да не се ориентирате веднага къде може да се скриете. Не спирайте, дори да се провалите с първите опити да ловувате. В нас няма само човешко ДНК. Имаме и ДНК на свободния си дух. Единственото, което може да го разгърне е полетът. Доверието в полета.

Този кондор съм и аз. Още размахвам крила. Чат-пат правя малки кръгчета. Но вече съм избрала да не се връщам назад. Полетът ми харесва повече от всяка поднесена в клетката храна.